Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът се грижеше за болната си майка, откакто беше на 12 – той изпълнява предсмъртното й желание точно преди тя да почине
  • Новини

Синът се грижеше за болната си майка, откакто беше на 12 – той изпълнява предсмъртното й желание точно преди тя да почине

Иван Димитров Пешев април 19, 2023
dsadmasmykasyiasykas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

18-годишен гимназист прекарва последните шест години от живота си в грижи за неизлечимо болната си майка, докато завършва обучението си. Точно преди майка му да почине, момчето изпълни последното й желание.

Кейлъб Уудръм прекарва последните шест години от живота си в грижи за неизлечимо болната си майка. 18-годишният абитуриент в гимназията Бланчард в Оклахома помагаше на майка си Стейси Скъркълс да се грижи за себе си, като се уверяваше, че тя посещава редовните прегледи при лекаря си и се намесваше навсякъде, където можеше.

Good Morning America съобщи, че Scyrkels страда от дефект на предсърдната преграда, застойна сърдечна недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест. Въпреки че Уудръм се грижеше за майка си, той нямаше представа колко тежко е заболяването й и младият мъж заяви, че тя е пазила състоянието си в тайна заради децата си.

На 27 март Уудръм се обади по телефона в болницата и най-накрая разговаря с някой, който го разказа за истинската степен на влошаване на майка му. Woordum отбеляза: „Тя наистина не каза на никого.“ Новината дойде като шок, но направи последните дни, които Уудръм и тримата му по-големи братя прекараха със Скъркълс, много по-специални. И благодарение на една медицинска сестра, това ще бъде време с много положителни конотации.

Заедно двамата довереници се заеха да направят последните дни на Скъркълс възможно най-запомнящи се и щастливи.

Скъркълс прекарва по-голямата част от последните си дни прикована на легло в болница и тук се сближава с медицинския си персонал. Нейният респираторен терапевт, Кати Крауч, прекарва известно време, изследвайки пациента си как иска да прекара оставащите дни, което е начинът, по който Крауч открива последното желание на Скъркълс. И Крауч щеше да го направи.

След като чу Скъркел да казва, че иска да продължи, докато види най-малкия си син да завършва гимназия, Крауч се задейства. Скъркълс прекара последния си ден, заобиколена от любимите си хора, стискайки ръката на най-младата си.

Един от присъстващите коментира: „В тази стая нямаше сухо око.“
Последното желание на Скъркълс

Когато Крауч се свърза с друга медицинска сестра в Integris Health Southwest Medical Center, болницата, където Скъркел прекара последните си дни, респираторният терапевт вече имаше план в ума. Крауч се свърза с Кристина Хопкинс относно последната молба на умиращата майка и Хопкинс веднага се съгласи.

Уудръм коментира, че поводът е нещо, което никога преди не е представял, но че е благодарен, че е имал шанса да сподели момента с майка си.

Заедно двамата довереници се заеха да направят последните дни на Скъркълс възможно най-запомнящи се и щастливи. Хопкинс си спомни, че Крауч й е обяснил какво планира и сподели: „Казах „ОК“ и веднага се заех с това“. Медицинската сестра се обърна към Facebook, като помоли всички, които познава, да дарят украса за дипломиране.

Персоналът на Интегрис събра достатъчно храна и украса, за да се случи събитието още на следващия ден. Те също така се свързаха с Грег Джаксън, директор на гимназия Бланчард, където Уудръм беше записан. Джаксън беше повече от готов да приюти своя ученик и да помогне на болничния персонал.

Първоначално Джаксън и останалият административен персонал смятаха, че болницата планира да проведе импровизираната церемония по дипломирането няколко седмици по-късно. Когато екипът на Integris даде да се разбере, че искат това да се случи до следващия ден, реалността просветна пред хората в Blanchard High.

Те задвижиха нещата от своя страна, като се снабдиха с всички необходими принадлежности за дипломиране, включително шапка и рокля. До вторник, 28 март, училищният персонал беше в болницата и беше готов да изпрати Удрум по света като абитуриент. Сега им трябваше само самият Уудръм.

Към обяд всички присъстваха. Уудръм беше пристигнал и носеше своята кестенява абитуриентска шапка и рокля. Фоайето на болницата беше украсено с огромен надпис, който гласеше: „Поздравления за град!“ и два реда знамена, изписващи „Поздравления, клас 2023“, окачени на администраторското бюро.
Възпитаник на Уудръмйон и Сбогом на Скъркълс

Семейството на Уудръм и малкото други присъстващи гости се събраха в болничната стая на Скъркълс, докато рано завършилият влезе. Те направиха церемонията по дипломирането точно там, докато майката на четири деца гледаше от болничното си легло. Уудръм стискаше ръката на майка си по време на цялата церемония и те споделиха сърцераздирателна прегръдка до края й. Хопкинс припомни:

„Прегръдката, която тя даде на сина си, й отне много. Но тя го направи и упорства, защото това е, което искаше. Можете да видите как любовта се излива от нея в този момент.“

Уудръм коментира, че поводът е нещо, което никога преди не е представял, но че е благодарен, че е имал шанса да сподели момента с майка си. Майката и синът позираха за снимка, Удръм в абитуриентското си облекло, стискайки сертификата си в едната ръка и майка си в другата.

След като Джаксън обяви Удръм за успешно завършил, гостите внесоха ваза с цветя и подадоха на Удръм малко пакетче. Удръм отвори кутията, прочитайки надписа върху подаръка, който беше получил на майка си в чест на рождения й ден на следващия ден.

Уудръм прочете на глас: „Мамо, благодарен съм, че си моя майка. Обичам те постепенно, Калеб.“ Току-що завършилият Уудръм извади гривна от кутията и я прикрепи към китката на майка си, докато гостите гледаха уважително.

Хопкинс разказа за събитието, като отбеляза, че е избухнала от гордост, когато е видяла Уудръм да получава почестите, които толкова заслужава, след като е завършил гимназия, докато се грижи за майка си. Джаксън се радваше, че той и останалите замесени хора са успели да направят нещо, което да остане в паметта на младия мъж до края на живота му.

На следващия ден, сряда, 29 март, на 57-ия рожден ден на Скиркълс, майката на четири деца почина в 9:45 ч. Удръм сподели, че майка му го е оставила със сърдечно съобщение за раздяла. Младият мъж разкри: „[Майка ми] ми каза, че ме обича и никога да не го забравя. И аз й казах, че няма да го направя.”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Крадец нахлува в къщата на самотна жена и вижда дете, което е негово копие
Next: Момче бяга от вкъщи, за да намери съпруг за самотната си майка, прибира се вкъщи с автобус, пълен с войници

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.