Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сиромахов обяви, че се е съгласил да бъде външен министър и приема поста
  • Новини

Сиромахов обяви, че се е съгласил да бъде външен министър и приема поста

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2024
sdfvdfsvdfhdfjgfjghj.png

Писателят Иво Сиромахов написа шеговит пост в социалните мрежи, в който обяви, че е приел поста министър на външните работи. В типичния си стил той обясни и какво смята да прави по време на мандата си. Ето какво написа Сиромахов:

Скъпи приятели,

 

С вълнение ви съобщавам, че приех поста министър на външните работи.

Няколко часа обмислях, претеглях плюсовете и минусите. Проведох напрегнати разговори с представители на управляващата коалиция, и изразих опасения, че може би не съм достатъчно подготвен за този пост.

Но те ми казаха: Бе кво ти пука, така или иначе по-зле не може да стане.

Ето какво смятам да направя в мандата си като министър.

1. ПОСЕЩЕНИЯ В ЧУЖБИНА

Първо смятам да отскоча до Брюксел. Там на втората пряка на булевард де Ватерлоо правят най-вкусните дюнери евър. Мммм, божествени са! Ще хапна два-три дюнера, ще се снимам пред европарламента, а ако имам късмет, може да си направя селфи и с Урсула фон дер Лайен.

Оттам ще отскоча до Милано да си напазарува жената едно-друго, че сега имало сале в повечето бутици. Следващата ми дестинация като министър на външните работи ще е Лондон. Едно че трябва да поддържаме активна политика към държавите извън ЕС, и второ – на 25 февруари Челси играе срещу Ливърпул за Купата на Лигата. Нема начин да го изпусна!

В Щатите не виждам смисъл да ходя, щото Бойко вече три пъти е седял на камината в Белия дом. И срещу него да тичам, не мога да го стигна.

2. ПОЛИТИКА ОТНОСНО СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Политиката на правителството относно западната ни съседка трябва да е устойчива и в духа на досегашните традиции. Демек – да се псуваме и от време на време да се заплашваме и да си викаме „аве кви сте вие, ве“.

3. ШЕНГЕН ПОД ЗЕМЯ

След като вече сме договорили Шенген по въздух и вода, предстои да направим следващата голяма дипломатическа крачка, а именно – да договорим Шенген под земя. Така българската къртица ще може да се интегрира с европейската и свободно да си търгува с нея, както ѝ е кеф.

4. ЕВРОЗОНАТА

Предлагам на всички българи да получават заплатите и пенсиите си в евро, само феновете на Копейкин – в левчета. Така всички ще са доволни и в обществото няма да има излишно напрежение.

5. НА МОРЕ В ГЪРЦИЯ

За служителите на министерството ще построя три почивни станции в Гърция – по една на всеки ръкав на Халкидики. В процес на преговори съм с гръцкия външен министър, не му запомних името, и се разбрахме служителите на министерството да минават отстрани на КПП-то и да не чакат на опашката с другите бунаци. Друго си е да минеш с връзки, за кво цел живот блъскаш в тва загубено министерство…

Това накратко е програмата ми.

Благодаря на всички, които ме подкрепиха.

Ще се постарая да не ви разочаровам.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Waze с нова и много полезна функция
Next: Кметът на прекрасното родопско селце: И през турско не е имало такова нещо

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.