Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сиромахов разтърси цяла България с тези думи
  • Новини

Сиромахов разтърси цяла България с тези думи

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
vsdfbgbdsfgbdgnghngfhn.png

„Знам, че сега идват избори и големите български държавници са заети с по-важни неща – да изчисляват колко депутати ще имат и колко ще могат да крадат през тях.

Но искам да ви разкажа една история, която е по-важна от някакви хора, които се правят на политици“ – с тези думи сценаристът на Слави Трифонов Иво Сиромахов започна пост в личния си фейсбук профил.

„Преди десетина години бях на Ниагарския водопад. Там, за нуждите на туристите, работят само хора със синдром на Даун. Изключително мили, изключително работливи, изключително приятни.

Някой там се е сетил, че тези хора могат да бъдат полезни и смислени.

Живеем в общество, която отхвърля хората с увреждания. Смята ги за нещо, което им разваля гледката. Кара ги да обръщат глава настрани, когато ги срещнат.

Слушайте: тези хора са същите като вас. Имат същите мечти, същите потребности. Имат същата нужда от любов.

Може би се заблуждавате, че ги превъзхождате, защото сте здрави.

Не сте здрави.

Ако не намерите в себе си усмивка и добро отношение към човек в неравностойно положение, не сте здрави.

Ако не се постараете този човек да има същите възможности като вас, не сте здрави.

Ако спирате децата си да играят с деца в неравностойно положение, не сте здрави.

Помислете върху това“, отсече Сиромахов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тежък удар за Дебора! Може да лежи до 3 г. в затвора, ето какво окончателно стана
Next: Обрат със стрелбата в Люлин, има арестувани…

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.