Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма
  • Новини

Сиропът от черен бъз прави чудеса за организма

Иван Димитров Пешев септември 5, 2022
buxzubxzub.jpg

С настъпщвата есен все повече си мислим за засилване на имунитета. Но какъв по-добър
начин да се предпазим от идващите вируси, ако не чрез силата на природата?

 

Черният
бъз от векове се слави като страхотен антиоксидант. В тези миниатюрни плодчета
се съдържа цяла палитра от полезни вещества – калий, фосфор, мед, витамините А,
С, В, както и растителни протеини и диетични фибри.

 

Не изпускай тези оферти:

Като прибавим към тях и огромното
наличие на антиоксиданти и противовъзпалителни вещества, ползата от бъза за здравето
е огромна. Ето какво ще донесе на организма ви неговата употреба.

1. Контролира диабета

 

Антиоксидантите в бъза въздействат върху клетките на панкреаса като по този начин
подобряват усвояването на инсулина и намаляват нивата на кръвната захар.

2. Бори се с белодробните проблеми

Сиропът от бъз има свойството да облекчава кашлица, тежка хрема, дори бронхит.
Всъщност, мнозина пулмолози препочъват да се приема ежедневно в случай на „тютюнджийска
кашлица“ при пушачите.

 

Биофлавоноидите в състава на бъза са активни вещества,
които потискат възпалението и помагат на лигавицата на дихателните пътища да отбъбне.

3. Грижи се са ставите и костите

 

Сиропът от бъз помага за облекчаване на болките в ставите, потискайки възпалителните
процеси. Освен това голямото наличие на калций в този плод като цяло допринася
за подобряване на костната плътност.

4. Облекчава работата на сърцето

Бъзът е богат източник на фибри, които помагат и в прочистването на кръвоносните
съдове от плаки и лош холестерол. По този начин се намаляват рисковете от възникване
на сърдечносъдови заболявания, хипертония, атеросклероза.

 

Рецепта за сироп от бъз:

 

В голям буркан се слага ред бъз (около 3-4см) и след това толкова още захар.
Не пестете захарта, защото тя ще гарантира правилното консервиране. Продължавате,
докато се напълни бурканът, като последният слой трябва да е захар.

Оставете няколко пръста празни, защото в следващите дни сместа ще шупне. Гърлото
на буркана се покрива с марля, след което се оставя на тъмно място. Веднъж на
ден е необходимо да се бърка с дървена лъжица. И така трябва да престои 40 дни.

Сместа трябва да се прецеди и полученият сок да се налее в стъклени бутилки, които
да се съхранят в хладилник.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цън Цон: Няма болен мозък в Китай, който би рискувал съюз с Русия срещу Запада
Next: Мириам Търновска, снаха на цар Симеон, стана принцеса на Йордания

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.