Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Свещената Родопа планина стои с разтворена душа пред неспокойните търсачи на древни руини, мистерии и тайни. Но щедростта й е привидна. Макар изложила на показ завещаното от богове, цивилизации и племена, тя е затрупала с хилядолетни слоеве мълчание разпръснатото знание – сякаш застинала в страх да предаде на хората ключа към цялата опитност на света.
Сред дебрите на Родопа планина се извисява скала, която крие тайнствен артефакт. На около два метра от земята, разположени във фриз, са издълбани знаци на непозната писменост и в неуточнени времена. Готски, келтски, тракийски алано-сарматски или славянски е т.нар. Ситовски надпис и какво послание съдържа той?
Историята на Ситовския надпис започва през 1928 г., когато Александър Пеев, тогавашният секретар на Пловдивското археологично дружество, е извикан в село Ситово заради интересна находка и той отива с група изследователи – разказва културологът Надя Терзиева, която е автор на обстоен труд за артефакта.
– Изсечените знаци върху скалата са наречени Ситовски надпис, макар че все още не е установено дали става дума за природен феномен или са резултат от човешка дейност. Един от първите изследователи проф. Петър Детев смята, че надписът е прототракийска писменост, създадена от тракийското население по тези земи. Друг виден изследовател – проф. Иван Венедиков, също прави аналогия с траките и по-точно с някои фригийски надписи.
„Помаци, като работили в гората край родопското село Ситово, забелязали върху една естествена скала някакви знаци, начертани в един ред, които вероятно са сметнали като нишан за скрити наблизо богатства”, ще запише в дневника на експедицията Александър Пеев. „Всред населението съществува поверие, поддържано от иманярите, че в местността Щутград при селото имало заровени много пари. Затова известно време помаците не съобщавали никому за своето откритие”, продължил наблюденията си той.
Първият изследовател лансирал и теория, че текстът наподобява руническата писменост, с която са си служили древните германи преди да попаднат под влиянието на Рим. Някои учени се връщат още по-назад – към писмените знаци от петото хилядолетие пр. Хр., открити в село Градешница (Северозападна България), а други предполагат, че надписът е издълбан едва през Средновековието. Но като че ли надделява хипотезата за прототракийска азбука, която поставя под съмнение теорията, че траките са били безписмен народ.
Свещената Родопа планина
Всички, които изследват Ситовския надпис, го свързват и с местността от другата страна на реката – казва още Надя Терзиева. – Това е един скален масив, известен под името Щутград. Там са намерени керамични предмети и градежи. Руините все още не са датирани, а керамиката произхожда от първото хилядолетие преди Христа. По това време обитатели в района са били траките.
Руините на крепостта Щутград
И тъй като учените все още не са разчели тайнствените знаци, избуяват всякакви теории на любители археолози и конспиратори, отвеждащи до формули за отваряне на торсионни полета и древни послания за идните поколения. „Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хадес – създателят на всичко живо”, е само един от предполагаемите преводи на Ситовския надпис.
„Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си тук, на Земята”, пък се свързва с бог Тангра. Какъвто и смисъл обаче да стои зад знаците от родопската скала, истината е, че съвременните учени са оставили встрани от заниманията си разгадаването им. Заради други по-интересни находки или за да не пострадат дълго градени академични кариери от откритието, предполага Димитър Герганов от Пловдивското историческо дружество
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: