Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандални разкрития за мъжът, нарязал с макетно ножче приятелката си и пусналата го на свобода съдийка
  • Новини

Скандални разкрития за мъжът, нарязал с макетно ножче приятелката си и пусналата го на свобода съдийка

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
trdjgjtyjtyjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редица общественици, политици, актьори и инфлуенсъри осъдиха зверството, случило се в Стара Загора, където мъж нарязал 18-годишно момиче с макетно ножче, счупил й носа и обръснал косата й.

БЛИЦ припомня, че мъжът е бил задържан, но веднага след това е бил освободен – съдът в Стара Загора отсъдил, че това е „лека телесна повреда“.

Заради случая се организира и шествие в подкрепа на обезобразеното момиче. Инициативата тръгна от социалните мрежи. Окръжният съдия по въззивното частно наказатателно дело срещу 26-годишния Г.Г., обезобразил 18-годишната си приятелка, е Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора.

През 2019 г. тя е била и говорител на съда, а като съдия от наказателния отдел има наложено дисциплинарно наказание за забавяне на производството на наказателно дело от общ характер по описа на Окръжен съд – Стара Загора, поради неспазване на сроковете за изготвяне на мотивите към постановената по него присъда.

Садистът с инициали Г. Г. е и рецидивист, осъждан вече на пробация в началото на годината с две мерки и отново за побой и пак за „лека телесна повреда“, казаха за „Телеграф“ запознати.

Твърди се, че е охранител в местна дискотека, а зад инициалите се крие името Галин Господинов. Мирното шествие ще започне от Съдебната палата и ще продължи в посока Общината и след това по ул. „Цар Симеон Велики“.

Междувременно старозагорските групи във Фейсбук прегряха от гневни думи и заклинания. „Този садист заслужава смъртна присъда…“, пише Ани Господинова. Такива изверги трябва от затвора да не излизат. Или принудителен труд за поне 10 г. в някой рудник или каменоломна“, зарича Тодор Тодоров.

„Джунгла е нашата мила държава, да те убият няма на кого да се оплачеш. Плюя на вас, как спите нощем? – думи на Жана Стойчева, допълнени от Антон Таранов: „Тоя трябва да изгние в зандана.“

Председателят на СОС Георги Георгиев също написа гневен пост във Фейсбук заради жестокото деяние.

По думите му престъпленията трябва да бъдат наказвани.

„За да не се превърнат в правило. Съдиите трябва да прилагат закона в цялата му строгост. Защото той освен буква има и дух. И ако не го знае някой, трябва да си нареже дипломата с макетно ножче на 400 парчета! А ако си мисли още, че е прав, да я скрепи после с 400 шева“, каза Георгиев.

Актрисата Яна Маринова пише в Инстаграм: Е, това е позор. Не можахте ли да разберете, че когато човек се превърне в чудовище, няма друг начин да бъде спрян, освен да бъде затворен в клетка!? Колко малко ум трябва да имаш в главата си, за да се извиняваш с полит-коректни цели, когато масово изверги посягат на живота на жени и деца!?

„Тази гадост – да обезобразиш жена с макетно ножче, е окачествена като лека телесна повреда. Може би тези, които постановяват такива решения, биха разсъждавали по друг начин, ако преживят нещо подобно. Това, което ние можем да правим е да приемем закони.

Приехме Закона за защита от домашно насилие преди 2 седмици. Той се точи от години. Срам ме е да говоря за това. Иска ми се да направя много неща”. С тези думи депутатът от ПП-ДБ Христо Петров, коментира случая с обезобразената с макетно ножче жена в ефира на „Събуди се“. Припомняме, че 18-годишното момиче е с 400 шева след садизъм от приятеля й. Мъжът е обръснал и главата на младата жена.

Певицата Диона също подкрепи обезобразеното момиче, пускайки стори със снимка на извършителя с текст: Кой съдия реши, че е безопасно този изрод да се разхожда сред нас?

[null]

В профила си във Фейсбук кметът на Стара Загора Живко Тодоров: „Пълна подкрепа за пострадалото момиче! Крайно време е като общество да се противопоставим на насилието и агресията, които ни заобикалят. Липса на възпитание, култура, морал, криворазбран национализъм! Стига толкова! Като граждани трябва да покажем, че между нас няма място за подобни прояви! Призовавам всички старозагорци в понеделник в 18 ч. да изразим своята позиция!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На бездомен мъж не му достигаха 2 стотинки и продавачката понечи да го изгони, когато аз се намесих
Next: Тази къща изглежда страшна и е много стара, но ако надникнете в нея няма да искате да си тръгнете от там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.