Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Скандалът гърми: Бащата на Мануела Горсова не е жив?
  • Без категория

Скандалът гърми: Бащата на Мануела Горсова не е жив?

Иван Димитров Пешев декември 4, 2024
Screenshot_3

„Няма и следа от бащата на Мануела Горсова. Никой не е виждал и чувал Красимир.

Възможно е да не е жив, независимо дали по своя или чужда воля.

Моля се да е жив и да се появи, да се покае за случилото се. Да върне парите на дъщеря си, която бере душа“, това заяви пред „Труд news“ артистът Владислав Карамфилов, по-известен с прякора Влади Въргала.

Преди броени дни режисьорът съобщи, че бащата на пострадалата в тежка катастрофа Мануела Горсова е в неизвестност. Красимир Горсов не просто е изчезнал, а е изчезнал с над 360 000 лева. Точно толкова пари са били преведени в сметката на Мануела след безпрецедентно за родното правосъдие дело.

„За Диана, майката на Мануела Горсова, времето е спряло преди 18 години. Тя няма никаква връзка с външния свят, тъй близо две десетилетия обгрижва детето си. Денонощно.

Състоянието на Мануела е тежко. Мисля, че тя осъзнава какво се случва с нея. Не може да отрони и дума, знаете… Тя може само да мига“, отбеляза Карамфилов.

Тъй като не може да се откъсне от детето си, Диана пише пълномощно на бившия си съпруг Красимир Горсов, с моето го упълномощава да извършва всичко, свързано с банкови институции и трансакции, болници, трансфери и грижи, свързани с детето им. Диана Горсова не е подозирала, че делото е спечелено и има извършен транш с подобни суми към дъщеря ѝ.

Междувременно Красимир Горсов непрекъснато я уверява, че делото се точи и отлага. Тя не подлага на съмнение казаното.

С пълномощното таткото на Мануела тегли всички налични суми. 

„Той отново е болен, страда от тежка хазартна зависимост„, призна Карамфилов и се извини, че навремето го е защитавал, когато журналистически разследвания показаха как Красимир Горсов харчи парите от дарителските сметки на дъщеря си в казиното. Тогава самият баща не отрече, че има проблем и е зависим, както и че на снимките и видеата от столично казино е именно той.

„Веднъж ми сподели със сълзи на очи, че само когато залага не мисли за детето. Че след катастрофата, причинена от Максим Стависки, са му отнели всичко. Вярата“, отбеляза Карамфилов.

Катастрофата, която завърши със смърт и един завинаги съсипан човешки живот 

5 август 2007 година. Шампионът по фигурно пързаляне и партньор на Албена Денкова Максим Стависки сяда зад волана на колата си след употребата на алкохол.

На пътя Созопол – Приморско навлиза в насрещното платно и помита друга кола.

23-годишният шофьор Петър Петров загива на място.

18-годишната тогава Мануела Горсова изпада в дълга кома.

Днес Мануела е на 36 години и изцяло зависима от майка си Диана. Не говори, не може да се движи, не може да се храни, не може да прави нищо, без чужда помощ. Изцяло невербална.

Разследването за инцидента показа, че шампионът по фигурно пързаляне е шофирал с 1,1 промила алкохол в кръвта.

„Заради това момче дъщеря ми няма да е абитуриентка другия месец“, каза тогава Красимир Горсов. Следват дела и десетки заседания.

В крайна сметка Стависки е осъден да плати неимуществени вреди на семейството на Мануела. Пари за нея събират и дарители. Застрахователи също изплащат суми.

По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на bTV за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез – искам да стигна жив“.

Continue Reading

Previous: Шефът на Еконт закъса с яхта за 5 милиона в Атлантическия океан
Next: Хиляди Българи плачат с глас! Внезапно почина голям българин

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.