Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалът се разгаря! От ГЕРБ избухнаха: Тази жена незабавно да бъде отстранена от ротацията
  • Новини

Скандалът се разгаря! От ГЕРБ избухнаха: Тази жена незабавно да бъде отстранена от ротацията

Иван Димитров Пешев февруари 15, 2024
dfbfdbkfgbkgfbgfb.png

ГЕРБ излязоха с остра позиция спрямо областния управител на София Вяра Тодева. Припомняме, че Тодева върна решението за разпределението на комисиите в СОС.

Тя смята, че е нужно преразглеждане и на избора на заместник-председатели.

„Тодева говори с думите на ПП-ДБ, тя изпълнява политическа поръчка. Днес работата в София за пореден път спира. Днес отново ръчната спирачка за работата в София беше дръпната, не от кого да е от Вяра Тодева, в качеството си на общински съветник. Ще поискаме от ръководството на ГЕРБ Тодева да бъде отстранена при ротацията, каза Антон Хекимян, водач на групата в СОС.

„Ще поискаме отстраняването й като областен управител по време на ротацията, заради изпълняване на поръчки от ПП. Работата на СОС е независима, а не назначена от друга централа. Г-н Георгиев ще разкаже какво се случи на 8 при взимане на решението и кой е участвал в комисиите“, каза още Хекимян.

„Това е политическа поръчка и явна форма на политически рекет. ПП, чрез своя областен управител, се опитва да окаже натиск, за да получи повече председателски места в съвета. Колега Ставрев, първия път три месеца не работеше съвета, защото няма председател, който да е техен. Избрахме техен председател, оказа се, че това не стига. Колегите имат не една, а три комисии“, обясни Георги Георгиев.

„Да твърди някой, че не е знаел кога и какво гласува, създава други притеснения. Трябва да си скъса дипломата юристът, който е подготвил заповедта.

Борбата беше за интересите и проблемите на гражданите. Четирима председатели на комисии са до нас. Прегледаха преписките и свикаха заседание. Никой от ПП-ДБ, Спаси София не се интересува от проблемите на гражданите. Комисиите не работят 160 дни. Такова чудо не е имало. Надявам се при ротацията г-жа Тодева да понесе последствията си“, апелира той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат с матурите. Родители и ученици ликуват
Next: Изненада: Това е новата дясна ръка на Бойко Борисов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.