Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите
  • Новини

Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfbfgbdfngfnfgmhjmjh.png

„Освен от пенсионери, влаковете се ползват от доста работещи. Те са от крайградски райони като Перник, Асеновград, около Пловдив и Своге. Влакът се избира най-вече заради цената“, каза в „Тази сутрин“ инж. Венцислав Славков, управител на БДЖ „Пътнически превози“.

„Пенсионерите, учениците и студентите ползват влакове заради намаленията“, добави той.

„Увеличението на цените на билетите на БДЖ с 20% е средно. То зависи от пропътуването разстояние, от посоките, от пътникопотока. В рамките на година правихме анализи от приходите, разходите, подвижния състав и заплатите“, посочи Славков.

„12 години цените на билетите не са се повишавали. Увеличението на минималната работна заплата е доста голямо. Очакваме увеличение на приходите с около 10%. Като цяло закъсненията на влаковете по вина на БДЖ е под 2%.

Имаме чести нерегламентирани преминавания на железопътните превози, животни по линиите – това причини за закъснения, независещи от нас. В момента очакваме доставката на 76 германски рециклирани вагони, които са рециклирани. Очакваме още 10 нови локомотива, с което ще покрием необходимостта от подвижен състав. Тече процедура за изпълнител на капитален ремонт на 133 вагона“, обясни управителят на БДЖ „Пътнически превози“.

Новите вагони ще бъдат пуснати по най-дългите линии – от София към Варна, Бургас и Видин.

„Вагоните позволяват скорост до 200 км/ч, а локомотивите са за 160 км/ч. Инфраструктурата позволява 160 км/ч в ремонтираните участъци. Колегите от инфраструктурата имат довършителни ремонти, за да скъсим времето за пътуване до Бургас и Пловдив. Не мисля, че ще има отлив на пътници.

Тези 20% не са някаква голяма стойност. За да поддържаме този състав и да не е в това състояние, са необходими средства. Няма как да го поддържаме без средства. Закупили сме нова техника за почистване на вагони. За хигиената във влаковете – това нещо е двустранно. В много случаи и каквито усилия да полагаме, влаковете при пристигане в крайната гара са в безобразно състояние“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
Next: Бомбастична сделка: Продадоха за гигантска сума известна БГ банка

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.