Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите
  • Новини

Скорост от 160 км/ч и хигиена: Какво обещават от БДЖ след вдигането на цените на билетите

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfbfgbdfngfnfgmhjmjh.png

„Освен от пенсионери, влаковете се ползват от доста работещи. Те са от крайградски райони като Перник, Асеновград, около Пловдив и Своге. Влакът се избира най-вече заради цената“, каза в „Тази сутрин“ инж. Венцислав Славков, управител на БДЖ „Пътнически превози“.

„Пенсионерите, учениците и студентите ползват влакове заради намаленията“, добави той.

„Увеличението на цените на билетите на БДЖ с 20% е средно. То зависи от пропътуването разстояние, от посоките, от пътникопотока. В рамките на година правихме анализи от приходите, разходите, подвижния състав и заплатите“, посочи Славков.

„12 години цените на билетите не са се повишавали. Увеличението на минималната работна заплата е доста голямо. Очакваме увеличение на приходите с около 10%. Като цяло закъсненията на влаковете по вина на БДЖ е под 2%.

Имаме чести нерегламентирани преминавания на железопътните превози, животни по линиите – това причини за закъснения, независещи от нас. В момента очакваме доставката на 76 германски рециклирани вагони, които са рециклирани. Очакваме още 10 нови локомотива, с което ще покрием необходимостта от подвижен състав. Тече процедура за изпълнител на капитален ремонт на 133 вагона“, обясни управителят на БДЖ „Пътнически превози“.

Новите вагони ще бъдат пуснати по най-дългите линии – от София към Варна, Бургас и Видин.

„Вагоните позволяват скорост до 200 км/ч, а локомотивите са за 160 км/ч. Инфраструктурата позволява 160 км/ч в ремонтираните участъци. Колегите от инфраструктурата имат довършителни ремонти, за да скъсим времето за пътуване до Бургас и Пловдив. Не мисля, че ще има отлив на пътници.

Тези 20% не са някаква голяма стойност. За да поддържаме този състав и да не е в това състояние, са необходими средства. Няма как да го поддържаме без средства. Закупили сме нова техника за почистване на вагони. За хигиената във влаковете – това нещо е двустранно. В много случаи и каквито усилия да полагаме, влаковете при пристигане в крайната гара са в безобразно състояние“, каза още той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видео от Главната на Пловдив стана хит, няма човек, който да не му се радва
Next: Бомбастична сделка: Продадоха за гигантска сума известна БГ банка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.