Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов
  • Новини

Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
ksdkvkmdfvmdfhd.jpg

На 14 януари почина доц. Цветан Игнатов, дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на Алма матер, съобщиха от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, цитирани от БТА.

Доц. Цветан Игнатов е роден през 1942 г. Творческият и трудовият му път е почти изцяло свързан със СУ, който той завършва през 1966 г. От 1966 до 1991 г. работи като научен сътрудник в Единния център по математика и механика към Българската академия на науките и СУ „Св. Климент Охридски“.

От 1991 до 1999 г. преподава във Факултета по математика и информатика, а от 1999 г. е доцент в Стопанския факултет на Софийския университет, където преподава статистика, иконометрия и застрахователна математика. Автор е на множество научни публикации с изключително висок индекс на цитиране.

Доц. Игнатов има високи постижения в областта на статистиката, теорията на вероятностите, иконометрията и застрахователната математика. Върховото му постижение е една доказана от него теорема, която колегите математици, статистици и иконометрици са нарекли на негово име: теорема на Игнатов. Тази теорема е едно от явленията в посочената научна област. Тя не само има огромна приложимост, но и на нея са посветени множество публикации, както и самостоятелни, на най-признатите учени от тази област.

През 2013 г. доц. Цветан Игнатов бе удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. При връчването на почетната титла, деканът на Стопанския факултет за периода 2011-2015 г. доц. д-р Тодор Попов отбелязва:

„Доц. Игнатов е от този рядък, за съжаление може би вече изчезващ вид учени, при които отдадеността на науката и нейните резултати е съчетана с пълно, да не кажа даже анекдотично, пренебрежение към видимите белези на признание. Без съмнение, присъждането на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е един достоен жест за попълването на този пропуск“.

„Изключително редки са случаите в 125-годишната история на Софийския университет, в която на доцент се връчва почетното звание „Доктор хонорис кауза“. За мен е чест това да направя аз“, казва на церемонията тогавашният заместник-ректор на Софийския университет доц. Юрий Кучев.

При получаването на наградата доц. Цветан Игнатов благодари за доверието, което му е оказано от факултетния съвет на Стопанския факултет, от деканското ръководство, от Академическия съвет и ректорското ръководство. Той отбелязва, че за да се получат такива високи резултати в науката, важно значение има не само усилието на конкретния учен, но и атмосферата около него – отношението и подкрепата на колегите.

Поклон пред светлата му памет!, казват от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от български бизнесмен
Next: Голяма инвестиция! Столична фирма вдига мегакомплекс в българско село, отварят работни места

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.