Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов
  • Новини

Скръбна вест! Загубата е огромна: Почина доц. Игнатов

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
ksdkvkmdfvmdfhd.jpg

На 14 януари почина доц. Цветан Игнатов, дългогодишен преподавател в Стопанския факултет на Алма матер, съобщиха от Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, цитирани от БТА.

Доц. Цветан Игнатов е роден през 1942 г. Творческият и трудовият му път е почти изцяло свързан със СУ, който той завършва през 1966 г. От 1966 до 1991 г. работи като научен сътрудник в Единния център по математика и механика към Българската академия на науките и СУ „Св. Климент Охридски“.

От 1991 до 1999 г. преподава във Факултета по математика и информатика, а от 1999 г. е доцент в Стопанския факултет на Софийския университет, където преподава статистика, иконометрия и застрахователна математика. Автор е на множество научни публикации с изключително висок индекс на цитиране.

Доц. Игнатов има високи постижения в областта на статистиката, теорията на вероятностите, иконометрията и застрахователната математика. Върховото му постижение е една доказана от него теорема, която колегите математици, статистици и иконометрици са нарекли на негово име: теорема на Игнатов. Тази теорема е едно от явленията в посочената научна област. Тя не само има огромна приложимост, но и на нея са посветени множество публикации, както и самостоятелни, на най-признатите учени от тази област.

През 2013 г. доц. Цветан Игнатов бе удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. При връчването на почетната титла, деканът на Стопанския факултет за периода 2011-2015 г. доц. д-р Тодор Попов отбелязва:

„Доц. Игнатов е от този рядък, за съжаление може би вече изчезващ вид учени, при които отдадеността на науката и нейните резултати е съчетана с пълно, да не кажа даже анекдотично, пренебрежение към видимите белези на признание. Без съмнение, присъждането на почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е един достоен жест за попълването на този пропуск“.

„Изключително редки са случаите в 125-годишната история на Софийския университет, в която на доцент се връчва почетното звание „Доктор хонорис кауза“. За мен е чест това да направя аз“, казва на церемонията тогавашният заместник-ректор на Софийския университет доц. Юрий Кучев.

При получаването на наградата доц. Цветан Игнатов благодари за доверието, което му е оказано от факултетния съвет на Стопанския факултет, от деканското ръководство, от Академическия съвет и ректорското ръководство. Той отбелязва, че за да се получат такива високи резултати в науката, важно значение има не само усилието на конкретния учен, но и атмосферата около него – отношението и подкрепата на колегите.

Поклон пред светлата му памет!, казват от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от български бизнесмен
Next: Голяма инвестиция! Столична фирма вдига мегакомплекс в българско село, отварят работни места

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.