Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест. Напусна ни един от най-обичаните български актьори. Мир на праха му
  • Новини

Скръбна вест. Напусна ни един от най-обичаните български актьори. Мир на праха му

Иван Димитров Пешев септември 23, 2022
sasjtkaskas.jpg

Актьорът Досьо Досев, една от емблемите на бохемския Созопол, е починал, съобщи БНР. Доайенът от филмовия екран и сцената ни напусна на 88-годишна възраст.

Тъжната вест оповести Христо Бардуков, главен експерт „Спорт, демографски и етнически въпроси“ в Община Созопол:

„Созопол и България осиротяха! Напусна ни един велик актьор, добър приятел и голям Човек! Връзките и контактите, които имаше, винаги ги използваше в помощ на хората от града.

Той беше влюбен в Созопол и в младите хора. Беше един посланик на щастието и доброто!

Не изпускай тези оферти:

Кончината на Досьо Досев е внезапна. Актьорът и Бардуков са съседи в стария град, видели се само преди три дни, а непринуденият разговор се въртял около виното, веяния паламуд и хубавите неща в живота.

Погребението на актьора ще е в Созопол.

Досьо Досев е роден София на 12 април 1934 г., завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Играе в бургаския театър в славния период, когато Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов са режисьори между 1957 и 1961 г.

След 3 сезона и роли, които са завоевание в творческата му биография, напуска след разпадането на групата.

Част е от състава на Народен театър за младежта София (1961 – 1965) и Театър „София“, на чиято сцена играе над 4 десетилетия.

Снимал се е в близо 70 филма. Сред тях са „Привързаният балон”, „Гибелта на Александър Велики”, „Мъже в командировка”, „Иван Кондарев”, „Масово чудо”, „Вик за помощ”, „Версенжеторикс”, „Пансион за кучета”, „Подгряване на вчерашния обед”, „Принцът и просякът”.

Самият той винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. Носител е на наградата „Златен век – огърлие“ и грамота от 2019 година.

Още скръбни вести:

Почина енергийният експерт Васко Начев. Това съобщи бившият посланик на България в Русия и дипломат Илиян Василев в социалните мрежи.

„С огромна горест ви съобщавам че моят изключителен приятел и другар Васко Начев почина! В мислите и молитвите си съм с със Цветомила и децата му. Бог да го прости. И в другия свят ще бъдем заедно. Благодаря ти, Васко.“

Васко Начев бе енергиен специалист с богат професионален опит. Работеше като съветник по изследване и рандеман на петрол и газ в Близкия Изток, Египет, Казахстан, Индонезия.

Един от най-известните български анализатори на петролните пазари. Автор е на множество статии и анализи за нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

Последният му пост във фейсбук бе тази сутрин гласи:

Въпреки натовареността си в предизборната надпревара от Възраждане обмислят, дали да не организират всенароден митинг/протест срещу руснаците, решили да емигрират от Русия?

Последното му участие в ефира на „Фокус“ е преди дни, когато взе участие във вечерния блок „Това е България“ – Васко Начев: Предишното правителство договори да получим газ сега и през октомври.

Още тъжни вести от света:

Писателката Хилари Мантел, двукратен носител на награда „Букър“, е починала на 70-години, съобщи Ройтерс.

Литературна агенция Ей Ем Хийт и ХарпърКолинс уточни, че писателката е починала „внезапно и спокойно“ на 22 септември, заобиколена от семейство и приятели, се уточнява в публикация на „Букселър“.

Мантел е родена в Глосъп, Англия през 1952 г. Следва право в Лондонското училище по икономика и университета на Шефийлд. След това е социален работник, прекарва пет години в Ботсвана, последвани от четири години в Саудитска Арабия, преди да се върне във Великобритания в средата на 80-те години.

Почина руският космонавт Валерий Поляков

Започва да пише исторически романи още в края на 70-те години.

Тя спечели два пъти наградата „Букър“ с първите два тома от трилогията „Вълци“, която е за Томас Кромуел, министър на Хенри Осми.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание, удари ни първата за септември магнитна буря
Next: Шип в петата: Как да се отървете от болката? Споделям ви рецептата на моята свекърва

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.