Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си един от най-добрите лекари в България
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си един от най-добрите лекари в България

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
sdfvfdhfhfdhfghgf.png

Почина видният пловдивски лекар и учен проф. д-р Иво Димитров. Тъжната вест съобщиха от катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в МУ – Пловдив, чийто ръководител е бил от 1994 до 2004 година.

Работил е като академичен преподавател във висшето училище от 1969 г., бил е заместник-декан на катедра „Здравни грижи“. Автор е на над 350 научни публикации, монографии, научни ръководства и учебници, пише Dunavmost.com. Член е на национални и международни научни асоциации.

Проф. Иво Димитров е участвал активно в основаването на младежко научно дружество „Асклепий“, основоположник е и на Балканските конгреси за студенти и млади учени по медицина и стоматология. Бил е зам. декан на „Здравни грижи“ при ВМИ е участвал в изграждането на университетската база на Цигов чарк.

„Проф. д-р Димитров ще бъде запомнен като вдъхновяващ лектор, учител на поколения млади лекари и учен с признати качества. Катедра „Социална медицина и обществено здраве“ изказва дълбоки съболезнования на семейството, близките и колегите му“, казаха още от катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в Медицинския университет.

Своята тъга от кончината му изразиха видните пловдивски медици д-р Надежда Крумова, проф. Благовест Пехливанов, проф. Георги Йорданов, Радка Караджова, проф. Тоньо Шмилев, д-р Веселка Христамян, доц. Нарцис Калева, проф. Кичка Велкова, д-р Сийка Димчева и други.

„Съжалявам за загубата на професор Иво Димитров – моят учител и един от най-видните и уважавани преподаватели по социална медицина в България.

Професор Димитров беше изключителен учен и добър човек, който вдъхновяваше и подкрепяше своите колеги и студенти. Неговото име ще остане в паметта на всички, които са го познавали и уважавали.

Искрени съболезнования на семейството и близките му. Почивай в мир, професоре!“, заяви във фейсбук проф. Румен Стефанов ръководител на катедра „Социална медицина и обществено здраве“ в МУ-Пловдив и председател на Международната общност за сътрудничество при редките болести и лекарства сираци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова бомба от bTV: Тази красавица ще е новата водеща на Аз обичам България
Next: Мика Зайкова попари бъдещите пенсионери с тези думи, ето защо ще пострадат през 2024 г.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.