Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си много обичан учител у нас
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си много обичан учител у нас

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
vsdfbfgbgfnghmhjm.png

Голяма загуба за преподавателското съсловие у нас.

Дългогодишният преподавател по английски език във Френската езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ Тони Филипова е починала.

Това съобщиха от ръководството на учебното заведение, видя Plovdiv24.bg  в сайта на гимназията. Ето какво написаха от там:

Тони Филипова беше човек с огромно сърце, обичана от ученици, родители и колеги. Усмихната, интелигентна, смела и борбена, тя умееше да намира път към всеки.

За нея нямаше невъзможни каузи или трудни ученици и бе винаги готова да даде знания и подкрепа. Тя остави частици от себе си сред поколения възпитаници на училището. Учеше ги на труд, постоянство, честност, доброта и благородство.

Учител по английски език във Френска езикова гимназия от 2010 година, в чието лице училището ни винаги е имало човек, който носи светлина и смисъл.

Екипът на ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ е  в мислите си със семейството, близките и приятелите ѝ, на които изказваме своите искрени съболезнования и подкрепа!

Всички  тъгуваме в този труден емоционален момент.

Когато човек е оставил толкова много, паметта за него ще победи времето.

Да помълчим в памет на Тони.

Мир и светлина!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се готви правилно леща, така че винаги да е вкусна
Next: Дадох 120 000 лева за нов апартамент и започнаха мъките: После дадох още 130-140 хиляди лева

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.