Скръбна вест! Отиде си първият изпълнител на Бургаски вечери

Отиде си от този свят първият изпълнител на „Бургаски вечери“, а неофициалният химн на морския град е тръгнал от Созопол, разкри композиторът Стефан Диомов, цитиран от „Телеграф“.

„Премиерата на песента е била на абитуриентски бал в къмпинг Каваците през 1971 г., а първият ѝ изпълнител е Симеон Събев-Монката, когото загубихме тази седмица“, добави маестрото.

Прага

Събев е роден през 1949 г. и от малък е в инвалидна количка, тъй като страда от детски паралич. Като юноша започва да пее много успешно френски и италиански шлагери, а в началото на 70-те се създава популярната край морето група „Корали“, чийто солист е тъкмо Монката.

Пеят по различни забави и празници с голям успех. През 1971 г. се влюбва в момиче от чешки произход, което след това става негова съпруга, ражда му се дъщеричка Симона, имат вече и две внучета. Оттогава заживява в Прага, където е и погребан, но никога не забравя България и всяко лято се връща в родния Бургас.

„Последната ни среща беше миналото лято. Винаги се събирахме една група приятели от „Тоника“ и „Корали“ и пеехме с една стара китара любимите си български и италиански песни със сълзи на очи. Често канех Монката в моите концерти, тъй като пееше много вдъхновено.

За мен той е неосъществен талант и много професионалисти биха могли да му завидят на неговите пламенни възторжени изпълнения. Изключително всеотдаен, усмихнат и благ човек, голям добряк, горд човек – никога не се оплакваше“, разказа Стефан Диомов.

Лирика

През 2008 г. незабравимият Гого Найденов издаде най-хубавите песни на „Корали“, изпълнени от „Фамилия Тоника“. Към диска има книжка за историята на легендарната формация, а ето какво пише в нея за песента: „Окуражен от успеха, Кити (Иван Коларов) скоро дойде с втора песен, „Бургаски вечери“.

Беше се свързал с никому неизвестен дотогава самобитен бургаски поет, Иван Ванев, чиято лирика бе родила простичка и в същото време с мощна притегателна сила мелодия. Неслучайно тя се разпространи из цяла България, неслучайно тя звучи вече десетки години по естради и концерти, неслучайно тя е включена в репертоара на повече от дузина известни изпълнители.

И е напълно закономерно тя да бъде избрана за химн на Бургас. Още при първото ѝ представяне пред публика през пролетта на 1966 песента стана хит сред бургаската младеж. Монката, първият изпълнител на песента, неотклонно жънеше бурни аплодисменти при всяко изпълнение, така, както го аплодираха и за песните на Адамо, Саша Дистел и Патриция Карли. Какво по-голямо признание за двамата автори, поне в онзи некомерсиален и немеркантилен свят“.

Корали

През пролетта на 1965 г. в Техникума по индустриална химия в Бургас са сформирани не една, а две китарни групи по модела на „Бийтълс“. Скоро обаче се обединяват в една формация. След кратки дебати за името ѝ единодушно се приема предложението на Тошко (Тодор Цветков), „Корали“, и така той се превърна в неин кръстник.

Изборът се оказва успешен, защото както кораловият риф се гради от множество поколения, които стъпват на предишните и градят по-нагоре, така и този. Бургаски музикален феномен претърпява няколко поредни издания.

Хронологически първото издание на групата включва: Кити (Иван Коларов) – соло китара, Дики (Иван Даракчиев) – бас китара, Томи (Тома Томов) – ритъм китара, Вили (Велихриз Неделчев) – барабани, Гого (Георги Найденов) – вокал, Монката (Симеон Събев) – вокал.

Сбогом, приятелю!

Първата собствена композиция на „Корали“ е написана през зимата 1965/1966 и се нарича „Бургаско момче“. „Беше малко странно да се включи в репертоара насред хитовете на „Бийтълс“, „Роулинг Стоунс“, Елвис и Адамо, но все пак за всичко си има първи път.

Освен това песента беше на разбираем език, за разлика от всички други, чиито текстове даже музикантите доста оскъдно разбираха. Последваха и други песни, а през лятото на 1967-а групата започна да се готви за професионална кариера, подведена от обещание за отлагане на донаборниците от военна служба, ако започнат незабавно работа в НХК, което условие те изпълниха на драго сърце.

Радостта бе за кратко, есента дойде заедно с повиквателните, а така се стигна и до раздялата с първото поколение „Корали“. На 12 септември вечерта всички изпратиха Дики на гарата с новата песен, която Кити и Тошко бяха създали същия ден за случая, „Сбогом, приятелю“.

Оттогава тя се превърна в част от ритуала на групата – всяко събиране, всяко посрещане или изпращане задължително включва поне едно нейно изпълнение“, пише още в книгата за „Корали“.