Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Отиде си светило в медицината – големият лекар и преподавател
  • Новини

Скръбна вест! Отиде си светило в медицината – големият лекар и преподавател

Иван Димитров Пешев декември 2, 2022
profoasfoasfmasuu.jpeg

Медицинската общност изпраща проф. д-р Иван Дончев Смилов – декан на Медицинския факултет на Медицинския университет – София от 1991 до 1999 г. и ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение от 1992 до 2008 г.

 

Благодарение на неговите усилия, на умението му да бъде в крак със съвременните тенденции в световната медицина, ръководената от него Катедра днес е вписана в европейските регистри като Европейски център за обучение по анестезиология, реанимация и интензивни грижи, припомниха от МУ – София и изказаха съболезнования на близките му.

 

Не изпускай тези оферти:

Българският лекарски съюз също изказва своите дълбоки съболезнования на семейството и близките му:

 

“С огромна болка и прискърбие изпращаме един прекрасен лекар, дълбоко уважаван преподавател и учен. Проф. Иван Смилов бе международно признат учен, но и харизматична личност, обичан и уважаван преподавател. Носител е за 2009 г. на наградата на МУ-София на името на „Проф. Стоян Киркович” за цялостна преподавателска и научна дейност. Поклон пред паметта му!”

 

Проф. д-р Иван Дончев Смилов бе член на Европейската асоциация по перинатална медицина, Световната федерация на дружествата на анестезиолозите, Европейското дружество на анестезиолозите.

 

Той бе академик на Европейската академия по анестезиология, председател на американо-българската асоциация за развитие на медицината и биотехнологиите, президент на Българската асоциация за проучване и лечение на болката, главен републикански специалист по анестезиология от 1995 г.

 

Той бе и директор на Фондацията за европейско обучение по анестезиология в София, почетен член на Дружеството по анестезиология и интензивно лечение в Белгия и на Македонското дружество по анестезиология.

 

Има написани повече от 200 публикации и над 50 участия в конгреси и конференции у нас и в чужбина, 18 учебника и монографии, участия в световни и европейски конгреси като гост-лектор – Германия, Япония, Италия, Канада, Македония, Турция, Австралия.

 

Като университетски преподавател той е водил лекции и семинари на студенти по медицина. Владеел е български, френски, английски и руски.

 

Поклон пред светлата му памет!
Прочети още на: Изпращаме анестезиолога учител проф. Иван Смилов | Puls.bg – https://www.puls.bg/novini-i-sbitiia-c-2/izprashchame-anesteziologa-uchitel-prof-ivan-smilov-n-46699

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се е зародило пляскането при кацане и трябва ли да го правим
Next: Джена за пръв път проговори за отношенията със съпруга й

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.