Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго
  • Новини

Скръбна вест почерни милиони българи. Внезапно почина една най-големите звезди – Джаго

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
rsomskiqpavaroti.jpeg

снимки: Фейсбук/Роксана/Roksana

Тъжна вест разтърси средите на поп фолка и на традиционната ромска музика.

Роксана съобщи преди малко, че една от най-големите звезди в този стил – Джаго, известен и с прозвището „президента на ромската песен“, е напуснал този свят. Каква е причината за кончината му засега остава неизвестно.

В последните години обаче певецът, чието истинско име е Митко Трайков, е преживял два инфаркта.

 

„Почивай в мир и пътувай с ангелите Бате Джаго. Поклон пред теб, легендо! Горда съм, че имах възможността да се докосна до теб, да живея във времето, в което те имаше. Съболезнования!“, това написа във Фейсбук поп фолк певицата Роксана, която на практика първа съобщи за смъртта на „ромския Павароти“.

Едно от най-популярните му парчета е „Прошка няма“. Там той пее „Бог прощава, Джаго – не!“ .

Към края на 90-те песните му се въртят по най-гледаните чалга телевизии.

Може да се каже, че Джаго е сред пионерите на попфолк културата – в годините на дискотека „Чака рака“ на „Екзарх Йосиф“ и мутренските сбирки в таверна „Дионисос“ ( бившата „Нерон“) в подлеза на НДК.

Митко Трайков започва да пее по сватби със свой съученик.

Той е повлиян и от рапърите от САЩ.

В началото на 90-те създава първата ромската рап-формация „Джипси Авер“.

Гостувал е в „Как ще ги стигнем“ с Тодор Колев, благотворителен концерт в НДК, на който лично Вили Казасян кани Джаго, много фестивали и награди.

Джаго – Паваротито се е замогнал доста от таланта си.

Построил е триетажна къща с парите от музиката си.

Демонстрира охолен начин на живот и никога не се е оплаквал от живота.

Домът му е в емблематичния квартал „Факултета“ на улица „Сухата река“.
„Камъкът си тежи на мястото. Навънка съм господин Никой. А тука ми е най-добре – в България. Имам работа. Пожелавам на целия български народ да оправят държавата, да имат работа и повече любов“, казваше Джаго приживе.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не ни простиха: Само преди минути Кремъл нанесе ответен удар върху България
Next: Обирът на века! Не е за вярване какво отмъкнаха от бизнесмен в Смолян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.