Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СКРЪБНА ВЕСТ! Тончо Русев се събра на небето със съпругата си Елена
  • Новини

СКРЪБНА ВЕСТ! Тончо Русев се събра на небето със съпругата си Елена

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
toncnsdkgsdgsdg.png

Единствената, която съм обичал, последната ми песен е за нея, казваше приживе маестрото

 

Композиторът Тончо Русев се събра на небето със съпругата си Елена.

Авторът на „Незабрава“, „Телефонна любов“, „Панаири“, „Горчиво вино“ и т.н. си отиде през април 2018 г. Съпругата му Елена го надживя с 5 години и половина. Тя е починала преди три дни, съобщиха близки до семейството. До последно Елена бе под грижите и вниманието на своята дъщеря и внучка, носеща името й. Щастлива бе да дочака и правнучка.

От фамилията твърдят, че жената на Русев не се страхувала от смъртта и приемала философски болестите.

„Липсва ми Тончо, разбира се. Всеки път като щракне вратата, го чакам, все ми се струва, че е той.“ Това каза вдовицата на големия композитор в последния разговор с „България Днес“.

Последната песен, написана от Тончо Русев, бе посветена именно на съпругата му. „Това е единствената жена, която съм обичал“, бе категоричен маестрото за Елена. Вече много болен, той дава „Безумна любов“ на любимците си – Катя и Здравко от дует „Ритон“. Те я записват и представят малко преди кончината на маестрото.

 

„Катя, моля те, преди да изпеете песента, да обявиш, че тази песен я посвещавам на моята съпруга Елена“, казва по телефона Русев на певицата. Той така и не можа да присъства на концерта им в НДК. Единствената внучка на великия композитор – Елена Хаджистоянова, роди момиченце миналата година, което кръсти Антония на дядо си. Приятели не пропуснаха да честитят новия член на фамилията на Елена и избраника й Петър Младенов.

Двамата се ожениха в началото на бременността на Елена. На размяната на обетите им присъствала и съпругата на Тончо Русев Елена, на която внучка им всъщност е кръстена.

Елена придружаваше на всяка изява популярния си дядо. На всичките му концерти до двамата беше и майка й Албена.

„Дядо много ми липсва! Знам, че е щастлив за мен в момента и се радва, че детето ми носи неговото име“, заявява Елена. Красавицата е доволна, че името на дядо й не е забравено, а неговите песни вечно ще звучат.

Редакцията изказва съболезнования на семейството!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Ловеч говори за тази медицинска сестра и стореното от нея на малко дете
Next: Утре е един от най-светлите празници! Вечерта небето се отваря и заровено имане проблясва със синкав пламък

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.