Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скубят ни яката, ако искаме чист шаран за Никулден, ето защо
  • Новини

Скубят ни яката, ако искаме чист шаран за Никулден, ето защо

Иван Димитров Пешев декември 3, 2023
fdshlkdfhkdhlktrhtr.png

До 5 лева стига таксата за почистване на рибата в магазини в София.

Така дни преди Никулден започва масовото търсене на шаран за трапезата. Цената на килограм е от 6 до 12 лева в различнитемагазини, като някои го предлагат директно изчистен на малко по-висока цена, а други искат между лев и 5 лева за услугата, уточнява „Телеграф“.

 

В рибните магазини в столицата килото се продава за 10,80 лева, а рибата излиза около 2 кг. Има и по-дребни екземпляри, които са около 500 г.

Търговските вериги пък го предлагат на цени от 6 до 8 лева за кило, но изчистен.

Борса

Най-старата рибна борса по Дунав – тази в Тутракан, предлага пресния шаран за 10,50 лв. килото, но при покупка на по-големи количества има отстъпка, показа проверка. В рибните магазини обаче цената скача поне с левче, но пък почистването и транжирането е безплатно.

В рибната борса в Тутракан сомът струва 16 лева за килограм, а толстолобът е 6 лева. Проверка в голям рибен магазин в Русе показа, че шаранът е 11,50 лева, сомът – 17 лева, а толстолобът – 7,90 лева.

Благоевград остана без рибарник преди няколко години, който се намираше в „Струмско”. Там до последно цените бяха наистина народни, хиляди хора от целия регион купуваха шарани, сомове и толстолоби. В някои водоеми в Пиринско обаче продължават да продават жива риба, шаранът се предлага за по 6-7 лева за килограм, толстолобът е между 4 и 5 лева за килограм.

Шаранът в хипермаркетите се предлага между 6 и 7 лева за килограм. Има и пъстърва, която се търси от хората, тя е на промоция и върви по 10 лева за килограм. „Сега се предпочитат и други видове риба. Зависи кой каква обича да хапва. Някои клиенти дори си купуват замразена скумрия, защото парите им са кът“, разкриват магазинери.

Проверки

БЛИЦ припомня, че инспектори на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече плъзнаха по рибните тържища и магазини в Бургас.

„Има достатъчно шаран, нямаме никакви проблеми с доставките. Но и при него цените са малко по-високи – може би с около 1,50 – 2 лева.

Миналата година масово се предлагаше за 6 лева за килограм, а тази година е около 8 лева“, коментираха търговци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Стоянова се сбогува със съпруга си: Смяхме се, плакахме и мълчахме заедно
Next: Министър точи остра финансова секира за вноса на кола втора ръка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.