Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слава Севрюкова: България ще се превърне в райска градина, тези, които я напускат, един ден ще съжаляват
  • Новини

Слава Севрюкова: България ще се превърне в райска градина, тези, които я напускат, един ден ще съжаляват

Иван Димитров Пешев юли 4, 2023
slavasevevievkqr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Слава Севрюкова е сред най-известните ясновидци-„феномени“ у нас, а самата Ванга я признава за по-силна дори от нея самата! Една от най-емблематичните български прорицателки, която доказано е преминавала бариерите на времето, видимото и невидимото. В годините са се появявали множество публикации с уж направени от нея пророчества за родината ни.

Нека обаче видим какво точно е казала тя за бъднините на България и света:

Предсказания за България

„Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не! Помнете – никога! Събудената мощ на Духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат, един ден ще съжаляват.“

„Точно страната ни ще се поправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогава вече ще бъдем защитени от онова, което иде…… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…..“

„Разпънати на кръст между Изтока и Запада и между Севера и Юга, ПРЕД НАС СЕ ОТКРОЯВА ЕДИН – ЕДИНСТВЕН ИЗБОР – ДУХОВНОСТТА. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото СВИШЕ СМЕ ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ ДА ОБОГАТИМ СВЕТА. А и в миналото сме го правили.“

„Ще настане чудо през 21 век в Родината.“

„Не бойте се, най – тъмно е преди зазоряване. Тежката мрачна българска карма вече е на привършване.“

„Ще има възмездие за продажните политици и то ще е страшно. Затворите ще бъдат препълнени с народоотстъпниците и предателите, които са ни управлявали, а българите като един ще се вдигнат да бранят страната си. Едва тогава ще настъпи истинското събуждане и оттласкване от дъното.“

„Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най – страшните поробители. Не трябва да търсим признание, че носим горд Дух, а да го заслужим. Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е за всички хора, които се чудят защо се редим на опашка за Гърция
Next: Този изследовател беше тотално зашеметен от това, което откри под ледовете

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.