Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави отсече: Това е чудовищно престъпление
  • Новини

Слави отсече: Това е чудовищно престъпление

Иван Димитров Пешев декември 19, 2023
sfsafkdsfkgkfdbvfdbfd.png

„В момента, депутатите от ППДБ, ГЕРБ и ДПС променят българската Конституция. Променят я така, както им изнася. И по-точно, както изнася на няколко човека. Още по-точно – Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев са използвани, заради жалкото си его и глупавите си комплекси, да удовлетворят желанията на Бойко Борисов и Делян Пеевски, за да отнемат възможностите на президента да създава баланс чрез служебните правителства и службите.“

Това коментира лидерът на „Има такъв народ“ Станислав Трифонов.

 

„Да могат да назначават политически главен прокурор. Да приемат двойното гражданство, за да оправдаят лъжите на Кирил Петков и да измият срама от цялата политическа система, че е допуснат човек като него да бъде министър, дори министър-председател“, пише той във фейсбук.

Не знам колко от вас са чели Конституцията, но със сигурност всички знаете, че ако нещо работи добре не бива да се променя, продължава Трифонов. „Българската Конституция такава, каквато беше до днес, работеше добре и в услуга на българските граждани. И ако нещо трябва да се пипа в Конституцията, то първо трябваше да се подложи на общо народно обсъждане, а след това промените да се направят от Велико Народно събрание“, подчертава той.

„Това подсказва логиката и моралът. Но хората, които променят днес българската Конституция, не се опират на логика и на морал, а на амбиции за абсолютна власт, комплекси, жалки страсти, безсрамие и арогантна некадърност. Разбира се, такива неща се правят преди големи празници, когато хората са празнично настроени и не мислят много, много за това, което се случва в Парламента. Така е“, допълва лидерът на ИТН.

Едва ли ще има митинг пред Парламента от възмутени българи, които да протестират срещу изнасилването на Конституцията. Но, както казва великият римски философ Сенека: “Времето разкрива истината!”. И времето ще покаже, безапелационно и брутално ясно, че всичко, което правят в момента е чудовищно престъпление. Времето е безмилостен съдник и ако имаме късмет, желание и воля, когато всичко това стане ясно, ще направим всичко възможно, за да поправим стореното днес.

Сега не мога да кажа нищо друго, освен че искрено се надявам така да стане, защото не зависи само от мен, а от всички.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пет деца загинаха при пожар в дома си
Next: Трик с който Би Ти Ви прецака Никола Янакиев за финала на Гласът на България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.