Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави побесня: Оставка на този кабинет!
  • Новини

Слави побесня: Оставка на този кабинет!

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
svsdgdfkgkrehorh.png

Ето какво написа във Фейсбук лидерът на “Има такъв народ” Слави Трифонов:

“Трети ден енергетици и миньори блокират пътищата в страната. Трети ден властта се гърчи пред тях. Трети ден управляващите се крият като мишоци.

Веднага искам дебело да подчертая – миньорите и енергетиците са абсолютно прави. Истината е на тяхна страна. Правото е на тяхна страна. Моралът е на тяхна страна.

Днес, човекът, изпълняващ проформа функцията на министър-председател – Николай Денков, като едно мишленце изцърка с тъничко гласче – “Нека не политизираме протеста”. Напротив.

Нека политизираме протеста. Защо? Защото именно некадърни политици докараха хората до безизходица. Ето ви причинно-следствените връзки.

Първо: Асен Василев в първия кабинет на четворната коалиция, в която участвахме и ние, реши да наложи такива екологични изисквания, които неминуемо щяха да доведат до спирането на въглищните централи.

Представителите на ИТН бяха против. Министерство на енергетиката беше против. Има официални документи по темата.

Но Асен Василев, еднолично, не се съобрази с това и изпрати в Европа така нареченото ПВУ (План за възстановяваве и устойчивост) с ужасяващи условия за целия сектор. После лъга, че не го е направил, но сега истината лъсна.

Второ: Сегашният кабинет на ПП-ДБ най-нагло реши да пренасочи милиард и 700 милиона евро, повтарям евро от същото това ПВУ, към собствените си кръгове от фирми. Вижте за каква наглост става въпрос.

Едната фирма да получи 180 милиона евро. 180 милиона евро са 360 милиона лева! Другата пък да вземе 450 милиона евро или 900 милиона лева!

Трето: Въпреки протестите, кабинетът Денков изпрати към партньорите ни в Европейския съюз именно този план за затваряне на въглищните централи. За какво? За пари.

Така че, въпросът е не просто политически, а ужасно, безапелационно политически. Защото 45 хиляди човека ще останат на улицата. Сега ги лъжат, че щели да им дават до 36 заплати. “До”! Тоест може и две-три. А и откъде тези пари? Няма ги в бюджета. Тепърва щели да мислят.

Лъжат, няма да затварят централите. А как ще работят като трябва за няколко години да намалят емисиите от производството с 40% процента? Затварянето обрича регионите на цяла Стара Загора, Перник и Бобовдол на глад и безработица. Още ли не е политически въпросът?

1 милиард и 700 милиона евро, ако бяха насочени към очистване на производствения процес и имаше достатъчно дълъг срок, например до 2038 година, хората нямаше да бъдат заплашени от изхвърляне.

Но не. Тези пари трябва да бъдат откраднати от фирмите на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. А хората… Майната им на хората…

Само че, когато човек няма какво да губи, той става безстрашен.

Затова хората, които окупират магистралите са си в правото. И имат моята и на моите колеги безапелационна подкрепа.

Оставка на този вреден и крадлив кабинет!

Слави Трифонов

Тошко Йорданов

Ивайло Вълчев

Филип Станев

Драгомир Петров

Александър Вълчев

Станислав Балабанов”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Гърция с ключова промяна, засяга и българите там
Next: Чудовищен инцидент край Брезник, хвърчат линейки, страшно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.