Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави попиля Борисов, ето кой ще го арестува
  • Новини

Слави попиля Борисов, ето кой ще го арестува

Иван Димитров Пешев ноември 17, 2022
ssslasvaisviiviv.jpeg

Слави Трифонов с нов пост във Фейсбук. Лидерът на „Има такъв народ“ коментира призивите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за сформиране на кабинет.

„Напоследък Бойко Борисов така се е навел на “Продължаваме промяната”, че ако продължи в същия дух, ще вземе сам да се арестува незаконно“, написа Трифонов в профила си.

Според лидера на ДСБ Атанас Атанасов, “Демократична България”, от която той е част, и “Продължаваме промяната” щели да предложат правителство на малцинството.

И нямало проблем да ги подкрепи ГЕРБ и въобще – който ще да ги подкрепя – нали това е български парламент, вътре има български депутати, всички сме българи, “Демократична България” предлагат българско правителство и какво значение има кой ги подкрепя. ГЕРБ, ДПС, Възраждане, БСП – няма значение, важното е да има правителство. Това написа в профила си във фейсбук Слави Трифонов и продължава:.

Не изпускай тези оферти:

Всички сме български депутати и трябва да реализираме българско правителство… Какво като е правителство на малцинството? Значи можело.

Когато “Има такъв народ” спечели изборите и беше готова да предложи правителство на малцинството, настана такъв вой, в който “Демократична България” държаха най-високия глас, изсипаха се толкова обиди, предупреждения, закани, омраза. И защо? Защото правителство на малцинството, излъчено от “Има такъв народ”, не можеше да бъде подкрепено от ГЕРБ и ДПС.

Тогава не можеше, защото бях аз, защото изборите спечели “Има такъв народ”. Но сега може. Няма проблем да има правителство на “Демократична България” и “Продължаваме промяната” с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. И вече няма проблем от зависимост от ГЕРБ, от “плаващи мнозинства”. Ех, Атанас Атанасов.

Толкова си прозрачен. Уж за България, за народа, срещу кризите, за парламентаризма, а всъщност си толкова алчен за власт. Толкова алчен, че чак си готов да се задавиш. И въобще не те е срам, че ти личи. Всъщност, защо да те е срам, нали си подаде оставката, пък после си я взе обратно?

Това е като да си продадеш апартамента, да ти платят парите, пък като дойдат новите собственици, да не щеш да се изнесеш от него, щото ти се свиди. Такъв си ти – хем си алчен, хем ти се свиди. Ама няма да стане. И законът, и моралът са на страната на новите собственици.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашко е отвлечен?
Next: Не можех да стана от леглото, заради болки в ставите, а спасението се оказа толкова лесно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.