Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов с нова диагноза
  • Новини

Слави Трифонов с нова диагноза

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
svalvaidazgon.jpg

Дясната ръка на Слави Трифонов – Тошко Йорданов, даде яснота около здравословното му състояние, като разкри, че началникът му страда от още едно заболяване, което всъщност е причината за нарушените му двигателни способности напоследък.

„Нали не си представяте, че Слави се крие в тъмна стаичка? Другият лаф е, че седи на диванчето. Той стои, защото има проблеми с кръста. Един от техните се пошегува, че Слави е Волдемор (бел. ред. – злодей от поредицата за Хари Потър), онзи, който не трябва да се назовава“, коментира Тошко пред БНТ.

Слави Трифонов

След прекарания през миналата година Ковид Трифонов отключил страничен ефект, който се отразил пагубно на функционалността на кръста му. Вече месеци наред лидерът на сгромолясалата се партия ИТН почти не можел да движи долната половина на тялото си и имал неописуеми болки в кръста. Това била причината да се снима винаги седнал на кожения диван, от който отправя обръщенията си в социалната мрежа фейсбук, защото не можел да стои прав за повече от няколко секунди.

Неговите колеги от бенда Цветан Недялков и Венелин Венков пък в интернет шоу разкриха, че Трифонов вече не успявал да се качва и по стълби и подобен тип наглед елементарни физически действия му били чужди.

Всеизвестно е, че здравословното състояние на Дългия в последното десетилетие е сериозно разклатено. Той рядко говори за болежките си, а по темата има какви ли не теории. За пръв път извън строя Трифонов излезе през 2007 г., когато даде интервю от болницата и сподели за проблемите си със зрението и почти пълното ослепяване на едното му око.

Две години по-късно за него настъпи истинският ад, след като счупи фатално крака си след падане в банята на хотел в Стара Заора, подхлъзвайки се на разлят по пода душ гел. Въпреки операциите, на които се подложи, крайникът му така и не се оправи.

Заради травмата той получил изкривяване на цялата структура на гръбнака и таза и затова кръстът го болял силно. Преди да изкара Ковид, имало известно затишие, след като се подлагал на ежедневна физиотерапия, за която разказа в биографичната си книга „За мен е чест“. Вирусът обаче го върнал в началното състояние и сега всеки ден приемал обезболяващи под различни форми, понякога и чрез инжекции.

Заради здравословните си проблеми 55-годишният учиндолец обяви преди месец, че се оттегля официално от телевизията и повече няма да води предаването си, в което го замества вече две години Иво Сиромахов, както и че няма да участва в турнетата на бенда си, който в момента обикаля страната и изнася концерти.

Както „Ретро“ разкри, здравето на Трифонов се наблюдава поне от четирима специалисти, с които той се консултирал непрекъснато. Тъй като не желаел да му бъдат провеждани манипулации на територията на болнични заведения, бил посещаван от медицински екипи в палата си в „Бояна“, който е под непрекъсната строга охрана и гардовете не дават и пиле да прехвръкне без изричното разрешение на шефа им, пише Ретро.бг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш магазин отказа да продава олио. Причината шокира
Next: Къде изчезна Виктор Николаев?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.