Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов с нова диагноза
  • Новини

Слави Трифонов с нова диагноза

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
svalvaidazgon.jpg

Дясната ръка на Слави Трифонов – Тошко Йорданов, даде яснота около здравословното му състояние, като разкри, че началникът му страда от още едно заболяване, което всъщност е причината за нарушените му двигателни способности напоследък.

„Нали не си представяте, че Слави се крие в тъмна стаичка? Другият лаф е, че седи на диванчето. Той стои, защото има проблеми с кръста. Един от техните се пошегува, че Слави е Волдемор (бел. ред. – злодей от поредицата за Хари Потър), онзи, който не трябва да се назовава“, коментира Тошко пред БНТ.

Слави Трифонов

След прекарания през миналата година Ковид Трифонов отключил страничен ефект, който се отразил пагубно на функционалността на кръста му. Вече месеци наред лидерът на сгромолясалата се партия ИТН почти не можел да движи долната половина на тялото си и имал неописуеми болки в кръста. Това била причината да се снима винаги седнал на кожения диван, от който отправя обръщенията си в социалната мрежа фейсбук, защото не можел да стои прав за повече от няколко секунди.

Неговите колеги от бенда Цветан Недялков и Венелин Венков пък в интернет шоу разкриха, че Трифонов вече не успявал да се качва и по стълби и подобен тип наглед елементарни физически действия му били чужди.

Всеизвестно е, че здравословното състояние на Дългия в последното десетилетие е сериозно разклатено. Той рядко говори за болежките си, а по темата има какви ли не теории. За пръв път извън строя Трифонов излезе през 2007 г., когато даде интервю от болницата и сподели за проблемите си със зрението и почти пълното ослепяване на едното му око.

Две години по-късно за него настъпи истинският ад, след като счупи фатално крака си след падане в банята на хотел в Стара Заора, подхлъзвайки се на разлят по пода душ гел. Въпреки операциите, на които се подложи, крайникът му така и не се оправи.

Заради травмата той получил изкривяване на цялата структура на гръбнака и таза и затова кръстът го болял силно. Преди да изкара Ковид, имало известно затишие, след като се подлагал на ежедневна физиотерапия, за която разказа в биографичната си книга „За мен е чест“. Вирусът обаче го върнал в началното състояние и сега всеки ден приемал обезболяващи под различни форми, понякога и чрез инжекции.

Заради здравословните си проблеми 55-годишният учиндолец обяви преди месец, че се оттегля официално от телевизията и повече няма да води предаването си, в което го замества вече две години Иво Сиромахов, както и че няма да участва в турнетата на бенда си, който в момента обикаля страната и изнася концерти.

Както „Ретро“ разкри, здравето на Трифонов се наблюдава поне от четирима специалисти, с които той се консултирал непрекъснато. Тъй като не желаел да му бъдат провеждани манипулации на територията на болнични заведения, бил посещаван от медицински екипи в палата си в „Бояна“, който е под непрекъсната строга охрана и гардовете не дават и пиле да прехвръкне без изричното разрешение на шефа им, пише Ретро.бг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш магазин отказа да продава олио. Причината шокира
Next: Къде изчезна Виктор Николаев?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.