Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Трифонов удари тежко Настимир Ананиев, депутатът ще плаща сериозна сума
  • Новини

Слави Трифонов удари тежко Настимир Ананиев, депутатът ще плаща сериозна сума

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
dsgdslkfglkfkhfdkhkdfhgf.png

Депутатът от ПП-ДБ Настимир Ананиев загуби делото срещу лидера на ИТН Слави Трифонов, пише „Стандарт“.

Депутатът от ПП-ДБ обвиняваше Трифонов, че във профила си във Фейсбук е публикувал, на 12.01.2023 г. видео материал, чрез който умишлено е увредил името, честта и достойнството на Ананиев, публично, чрез разпространение и като представител на обществеността – народен представител в 47–то Народно събрание с изявлението:

 

„…а Настимир Ананиев, …Днеска излезе, че тая банка на криптовалута „NEXO“, която се разследва от седем или от колко там американски щата са скочили, че това е една пирамида на криптовалута. Става въпрос за едни деветдесет и колко милиарда, от които тия, които са основните играчи, са ги гафнали тия там един милиард и четиристотин милиона.

Настимир Ананиев има общи свързани фирми“, като последното инкриминира като клевета под формата на позорно обстоятелство така: „Настимир Ананиев има общи свързани фирми с „NEXO“.

По делото беше разпитан като свидетел на тъжителя Антон Тонев – депутат в 47-ото Народно събрание, което прекратява дейността си на 02.08.2021 г.

Проверка установи, че нито заседание е проведено на 12.01.2023 г., нито той е депутат в 48-ото или 49-ото Народно събрание. Освен това твърди, че изявлението на г-н Трифонов го обвинява в съучастие, престъпна свързаност с неосъждани лица по публични обвинения във финансови злоупотреби в особено големи размери.

За да докаже вреди, невярно твърди, че помни деня на публикацията на Слави Трифонов, защото и след заседанието на 12.01.2023 г. двамата седнали в заведение и телефонът му непрекъснато давал сигнал за търсене или съобщение. Като научил за видеото на Слави, вдигнал кръвно. Лекар му премерил пулса – 100/90  и му казал, че има опасност от инсулт или инфаркт.

Свиделката Ева Костова пък възприела смисъла на видеото в социалната мрежа, че Ананиев се занимава с криптовалута, че е свързан по някакъв начин с „NEXO“ и злоупотреби. В нейно присъствие непознат минувач му казал „Криптомире“.

Адв. Георгиев от кантората на Радостин Василев поддържаше обвинението и поиска съдът да признае вината и да осъди Слави Трифонов за клевета за престъпление по чл. 148 ал. 1 т.1, 2 и 3 вр. ал. 2 и във вр.чл. 147 ал. 1 от НК – квалифицирана клевета. Наказанието е от 3000 до 10000 лева в полза на държавата и обществено порицание.

Адвокатът на Слави Трифонов поиска лидерът на ИТН да бъде изцяло оправдан по повдигнато обвинение, защото е несъставомерно – клеветата трябва да е недвусмилена, ясна и да не изисква интерпретация и субективно възприятие. Той се позова и на разнопосочните показания на свидетелите.

Съдът прочете присъдата си във вторник. С нея магистратите признаха Слави Трифонов за невиновен и го оправдаваха.

Съдът отхвърли предявения граждански иск за неимуществени вреди, като недоказан и неоснователен. И осъди Настимир Ананиев да заплати на Трифонов направените съдебни разноски и държавни такси по производството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отиде си обичана звезда от хитов сериал, който ни носеше усмивки
Next: В този български град заплатите са големи, животът е спокоен, електромобилите са нещо нормално

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.