Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Слави Т. Трифонов: Да признавам новината за Христина Пенчева – Тита и мен отговаря на истината
  • Новини

Слави Т. Трифонов: Да признавам новината за Христина Пенчева – Тита и мен отговаря на истината

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
sadasglasdlasoyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шоуменът и познато лице на цяла България – Слави Трифонов беше на гости на Йонислав Йотов от „СкандаУ“ в подкаста му „При Тото“ и в рамките на три часа двамата си говориха на най-различни теми.

Един от най-интересните моменти в разговора дойде, когато водещия попита Слави Трифонов следния въпрос:

– Защо спря да водиш „Шоуто на Слави Трифонов“?

При задаването на този въпрос Слави направи пауза от 10-15 секунди и на свой ред попита:

– Краткият или дългия отговор искаш?

Тото каза, че дългия и от там Слави Трифонов започна своя няколкко минутен монолог, в който сподели следното:

„Виж сега. Воденето на такъв тип шоу всеки ден по този начин е много различен момент от представата на хората, които гледат и моята представа в началото.

Ето ти сега задаваш въпрос, но си толкова освободен от липсата на един куп ангажименти, които са свързани с определено време, определен рейтинг най-вече. С определени резултати, с толкова много участници – екипа на шоуто е от около 150 участници, ти си върха на иглата и трябва да направиш всичко възможно те да бъдат добре организирани и в крайна сметка, да има добър резултат, защото ти си базиран на рейтинг.

Този рейтинг означава, че ще може да ти платят и ти да платиш на хората си. Договорът беше такъв, че ако нямам този рейтинг те автоматично ти прекратяват договора. От този рейтинг зависи цената на рекламата, а от рекламата зависи дали изобщо ще получиш пари. Това е всеки ден, но не това е проблема, по-скоро водещия е този, който изпълва със съдържание и затова се казва „Шоуто на Слави Трифонов“.

Ти си го кръстил по тъпия начин „При Тото“, но пак е твоето име там. Ти си този, който ще се издъни накрая, няма да се операторите, няма да е режисьора, няма да е майка ти, ти си този, който ще се издъни накрая – отговорността е при тебе.

Тази отговорност в една частна телевизия и в началото и в това време, което беше 22:30 изисква много специален ритъм и начин на живот, освен всичко друго. Това е ангажимент, който си мислих, че ще мога по-лесно да издържам и го издържах 19 години, което е много сериозно постижение. Много малко хора и то по света са направили това. Има и други, които водят всеки ден, задават въпроси, идват им гости, но това е свързано с много ангажименти.

Нарича се тафтология. Всичко това е свързано с отговорност, която носи водещия. В един момент просто ми стана много, трябваше ми малко време да се махна. Това е една причина, а другата е, че все пак, че има други неща, които са от друг проект. Предпочетох да съм само в едната си функция.“

Слави Трифонов в миг от разговора си с Йонислав Йотов – Тото в подкаста формата „При Тото“.

Малко след това Слави Трифонов призна, че прави песен с Тита и скоро песента ще излезе скоро, а в момента му се снима видео клип.

„Да новината е реална аз ще направя песен с Тита, тя е готова и не сме я купили като теб от интернет. Снимаме и видео и скоро ще излезе. Искам да ти кажа, че има чалга певици, които пеят прекрасно. Такъв пример е певицата Деси Слава, която пее чалга, но е прекрасна. Има още много такива, които са ми гостували и в шоуто.“, каза още Слави Трифонов по темата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Глухоняма туристка пада от 50 метра в планината, но когато спасителите най-накрая я намират, тя не е сама!
Next: Камен Донев се разплака, но Цънцарова му помогна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.