Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След близо 30 години в затвора: оправдаха мъж за убийство
  • Новини

След близо 30 години в затвора: оправдаха мъж за убийство

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
lamamsmrmasrmaskdasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наказанието на 50-годишен мъж беше отменено, след като излежа близо 28 години от доживотната си присъда за убийство, за което винаги е твърдял, че не е извършил.

Ламар Джонсън затвори очи и леко поклати глава, когато член на правния му екип го потупа по гърба, щом съдията издаде решението.

Окръжният прокурор на Сейнт Луис Ким Гарднър подаде молба за освобождаването на мъжа след разследване, проведено от нейната служба съвместно с проекта за правата на човека „Невинност“. „Това е историческо събитие“, каза тя, коментирайки решението на съдията. Джонсън от своя страна изрази своята благодарност към всички, които са работили по неговия случай.

Убийството

Джонсън бил осъден за убийството на Маркъс Бойд, който бил застрелян през октомври 1994 г. на верандата си от двама маскирани мъже. Полицията и прокуратурата решили, че убийството е резултат от спор за пари от наркотици. Джонсън твърди, че е невинен от самото начало, заявявайки, че е бил с момиче „на много мили“ от дома на Бойд по време на престъплението.

Приятелката на Джонсън Ерика Бароу потвърди, че са останали заедно цяла нощ – с изключение на петминутна пауза, когато Ламар излязъл навън, за да продава наркотици. През това време, предвид разстоянието, той нямало как да стигне до къщата на жертвата и да се върне обратно.

Вторият заподозрян, Фил Кембъл, се призна за виновен в замяна на седем години затвор и потвърди, че Джонсън е негов съучастник.

Преди няколко години Кембъл и друг затворник, Джеймс Хауърд, който излежава доживотна присъда за убийство, дадоха клетвени декларации, че Джонсън не е замесен. Хауърд признал, че той е участвал в убийството на Бойд, а не Джонсън.

Кембъл не участва в апелативния съд, защото междувременно починал. Хауърд присъства на заседанието и потвърди, че двамата са решили да ограбят Бойд, който дължал пари на техен общ приятел от продажбата на наркотици. Според него той е прострелял Бойд в тила и врата, а Кембъл в хълбока.

Свидетелят на убийството Джеймс Грегъри Елкинг оттегли показанията си срещу Джонсън на първия процес. Той обясни, че първоначално не е могъл да идентифицира убийците, тъй като са били с черни ски маски.

Според него обаче детективът, който отговаря за случая, му е оказал натиск, убеждавайки го, че „трябва да помогнем да измъкнем тези момчета от улицата“. Освен това му били платени минимум 4000 долара за това, че се съгласил да свидетелства срещу Джонсън в съда. „Това и до днес ме преследва“, признал той сега.

Детективът, когото Елкинг обвини в натиск, отрече да е принуждавал свидетеля да даде конкретни показания. Според него идентификацията се основава на факта, че Елкинг си спомня необичайните очи на стрелеца, а Джонсън има „едно око, което изглежда различно от другото“.

Изкуплението

Окръжният съдия Дейвид Мейсън обясни, че за да стигне до решението си, трябва да има „надеждни доказателства за действителна невинност – доказателства, толкова надеждни, че всъщност преминават стандарта за ясни и убедителни“.

 

Ламар сияеше на излизане на свобода от съда.

Той благодари на всички, които са работили по делото му, както и на съдията.

„Това е невероятно“, каза Джонсън пред репортери, но не отговори на никакви въпроси.

Защитата на Джонсън заяви, че той незабавно се е събрал отново със семейството си и „планира да се наслади на преживяването да общува с любимите си хора, от което е бил лишен през по-голямата част от живота си в зряла възраст“.

„Макар днешният ден да носи радост, нищо не може да възстанови всичко, което държавата открадна от него. Нищо няма да му върне почти трите десетилетия, които изгуби, докато беше отделен от дъщерите и семейството си“, добавиха адвокатите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момиче смайва, като говори гладко на 7 езика
Next: Заради прогнозирано силно земетресение в Истанбул: Хората от 1,5 млн. рискови сгради ще бъдат евакуирани

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.