Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След близо 30 години в затвора: оправдаха мъж за убийство
  • Новини

След близо 30 години в затвора: оправдаха мъж за убийство

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
lamamsmrmasrmaskdasod.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Наказанието на 50-годишен мъж беше отменено, след като излежа близо 28 години от доживотната си присъда за убийство, за което винаги е твърдял, че не е извършил.

Ламар Джонсън затвори очи и леко поклати глава, когато член на правния му екип го потупа по гърба, щом съдията издаде решението.

Окръжният прокурор на Сейнт Луис Ким Гарднър подаде молба за освобождаването на мъжа след разследване, проведено от нейната служба съвместно с проекта за правата на човека „Невинност“. „Това е историческо събитие“, каза тя, коментирайки решението на съдията. Джонсън от своя страна изрази своята благодарност към всички, които са работили по неговия случай.

Убийството

Джонсън бил осъден за убийството на Маркъс Бойд, който бил застрелян през октомври 1994 г. на верандата си от двама маскирани мъже. Полицията и прокуратурата решили, че убийството е резултат от спор за пари от наркотици. Джонсън твърди, че е невинен от самото начало, заявявайки, че е бил с момиче „на много мили“ от дома на Бойд по време на престъплението.

Приятелката на Джонсън Ерика Бароу потвърди, че са останали заедно цяла нощ – с изключение на петминутна пауза, когато Ламар излязъл навън, за да продава наркотици. През това време, предвид разстоянието, той нямало как да стигне до къщата на жертвата и да се върне обратно.

Вторият заподозрян, Фил Кембъл, се призна за виновен в замяна на седем години затвор и потвърди, че Джонсън е негов съучастник.

Преди няколко години Кембъл и друг затворник, Джеймс Хауърд, който излежава доживотна присъда за убийство, дадоха клетвени декларации, че Джонсън не е замесен. Хауърд признал, че той е участвал в убийството на Бойд, а не Джонсън.

Кембъл не участва в апелативния съд, защото междувременно починал. Хауърд присъства на заседанието и потвърди, че двамата са решили да ограбят Бойд, който дължал пари на техен общ приятел от продажбата на наркотици. Според него той е прострелял Бойд в тила и врата, а Кембъл в хълбока.

Свидетелят на убийството Джеймс Грегъри Елкинг оттегли показанията си срещу Джонсън на първия процес. Той обясни, че първоначално не е могъл да идентифицира убийците, тъй като са били с черни ски маски.

Според него обаче детективът, който отговаря за случая, му е оказал натиск, убеждавайки го, че „трябва да помогнем да измъкнем тези момчета от улицата“. Освен това му били платени минимум 4000 долара за това, че се съгласил да свидетелства срещу Джонсън в съда. „Това и до днес ме преследва“, признал той сега.

Детективът, когото Елкинг обвини в натиск, отрече да е принуждавал свидетеля да даде конкретни показания. Според него идентификацията се основава на факта, че Елкинг си спомня необичайните очи на стрелеца, а Джонсън има „едно око, което изглежда различно от другото“.

Изкуплението

Окръжният съдия Дейвид Мейсън обясни, че за да стигне до решението си, трябва да има „надеждни доказателства за действителна невинност – доказателства, толкова надеждни, че всъщност преминават стандарта за ясни и убедителни“.

 

Ламар сияеше на излизане на свобода от съда.

Той благодари на всички, които са работили по делото му, както и на съдията.

„Това е невероятно“, каза Джонсън пред репортери, но не отговори на никакви въпроси.

Защитата на Джонсън заяви, че той незабавно се е събрал отново със семейството си и „планира да се наслади на преживяването да общува с любимите си хора, от което е бил лишен през по-голямата част от живота си в зряла възраст“.

„Макар днешният ден да носи радост, нищо не може да възстанови всичко, което държавата открадна от него. Нищо няма да му върне почти трите десетилетия, които изгуби, докато беше отделен от дъщерите и семейството си“, добавиха адвокатите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момиче смайва, като говори гладко на 7 езика
Next: Заради прогнозирано силно земетресение в Истанбул: Хората от 1,5 млн. рискови сгради ще бъдат евакуирани

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.