Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След Европейското злато Едмонд Назарян призна: Да новината за баща ми Армен Назарян отговаря на истината
  • Новини

След Европейското злато Едмонд Назарян призна: Да новината за баща ми Армен Назарян отговаря на истината

Иван Димитров Пешев април 24, 2023
asdasdasdkasdasidasdo.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Европейският ни шампион по борба Едмонд Назарян застана пред камерата на колегите от „БНТ“ минути, след като триумфира в категория до 60 кг на класическия стил по време на шампионата в Загреб.

Пред нашата камера Еди не скри радостта от успеха си, но в типичния си скромен стил обяви, че най-важното състезание за годината тепърва предстои – световното първенство през септември.

„Получи ми се. Може да се радваме, но продължаваме с подготовката за световното първенство, което е най-важното тази година“, започна младият борец.

Синът на легендарния Армен Назарян Едмонд разкри още, че е бил много спокоен във финала срещу Виктор Чиобану и говори още за това с какво тази европейска титла се различава от неговата първа през 2020-а година в Рим.

„Бях спокоен. Срещата тръгна добре и завърши така. Титлата тук е в друга категория.

Различна категория, различна класа съперници. И в двата случая обаче беше положен сериозен труд, така че сме радостни. Искам да благодаря на моето семейство, защото са винаги до мен.

Благодарности и за моя треньор Емил Иванов, който винаги ме подкрепя и отдава своя житейски опит на мен. Благодаря и на цяла България за подкрепата, както и на моите сънародници арменци“, сподели Еди.

Едмонд даде прогноза и за другия български финал тази вечер в категория до 97 кг, където Кирил Милов ще се бори за златото срещу Артур Алексанян от Армения, а срещата ще може да проследите тук.

„Ще бъде много интересна среща. Дано Кирил Милов да спечели“ завърши Едмонд Назарян.

Едмонд Назарян потвърди новината, че след вчерашния 1/2 финал срещу Кеворк Гарибян спечел с 5:1 точки баща му Армен Назарян не е бил доволен от представянето на 21-годишния борец и му се е карал.

Едмонд показа, че си е взел бележка, а треньора му Емил Иванов му пожела, да продължава с успехите и повече, да не се налага на баща му да му се кара.

„Беше непослушен, но в положителен смисъл. Наистина работим много отдавна и това е една от причините да стигнем дотук.

Заедно работим много лесно, почти не си говорим, защото се разбираме с поглед. Надявам се професионализма в него да излезе на още по-преден план в бъдеще“, заяви двукратният ни световен шампион в класическия стил – Емил Иванов.

Снимка: Официален профил на Едмонд Назарян

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България потъна в скръб: Млад мъж само на 25 години почина внезапно
Next: Камелия минала пред редица премеждия и похарчила цяло състояние, за да има дете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.