Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като отслабнах, приятелките ми започнаха да идват при мен всеки ден, за да ми искат рецептата. Ето я!
  • Новини

След като отслабнах, приятелките ми започнаха да идват при мен всеки ден, за да ми искат рецептата. Ето я!

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
asdcsdagfdsgdfgfdg.png

Лимонова напитка с джинджифил освежава и намалява талията. Пие се за период от седем дни, след което се прави почивка от седем дни, след това се повтаря и т.н. Много е вкусна, така че може да се пие всеки ден, но тъй като съдържа някои стимулиращи съставки, препоръчително е да се правят почивки.

Отдавна съм си записала рецептата от едно списание и я използвам редовно. Интересното е, че след като го предложих веднъж на приятелки и съседки, те ми се обадиха на следващия ден, за да ми кажат, че са изумени от резултатите, само за един ден, само от една чаша сок. На шега им казах да дойдат пак, ако искат да пият, и те наистина го направиха.

Честно казано се зарадвах, защото си прекарахме добре, но когато дойдоха на третия ден и казаха, че ще дойдат и на четвъртия, им дадох рецептата, за да си я приготвят сами. Но те продължиха да идват седем поредни дни, защото си мислеха, че „аз съм техният късмет“.

Сокът има изразени диуретични свойства, така че очаквайте през деня да уринирате повече от обикновено, като същевременно почиствате пикочните си пътища. Метаболизмът ви също ще се засили, така че би било добре да се разходите през деня или да практикувате някаква физическа активност, която ще ви накара да се изпотите.

Тъй като ще изхвърлите много течности от тялото си, трябва да се хидратирате малко повече от обикновено. Също така се опитайте да не добавяте много сол към храната си, тъй като солта ще задържи вода и ще спре процеса на почистване.
Дни преди инсулт тялото ни предупреждава – 7 сигнала за наближаващ мозъчен удар:

Сокът се пие по една-две чаши на ден, а останалото се съхранява в хладилник до консумацията на следващия ден. Винаги се приема на празен стомах, тоест сутрин и вечер или между храненията, когато нямате храна в стомаха.

Необходими съставки:

сокът на 1 лимон
2 краставици (ако са малки 4)
пресен корен от джинджифил колкото палец (около 3 см)
10 листа прясна мента
700 мл вода

Ако краставиците са органични, не ги белете, а само отрежете краищата.

В противен случай ги обелете и нарежете на кръгчета. Обелете джинджифила, след което и него нарежете. Разбъркайте съставките в блендер, добавете листата мента, прясно изцедения лимонов сок и малко вода. Разбъркайте, като постепенно добавяте водата, докато получите гладка смес. Прецедете и съхранявайте в стъклена бутилка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нечуваното предсказание на монах от Витовнишкия манастир Успение Богородично смая всички
Next: Жена се омъжи, забременя и след това разбра нещо шокиращо за съпруга си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.