Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото
  • Новини

След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
athenenasdasd.png

Атина е обикновено 12-годишно момиче.

Тя е част от голямо семейството, има още шест сестри и трима братя.
Един ден, момичето открива цицина на главата си…това променя всичко.

Лекарите й поставят опустошителна диагноза: рак на костите.

 

Не изпускай тези оферти:

Огромен и неочакван шок за Атина и нейното семейство! Момичето претърпява 7-часова операция за отстраняване на тумора. След операцията, тя преминава през химиотерапия и губи косата си. Атина остава оптимист и не губи надежда, но за съжаление ракът е много агресивен. Малко след като навършва 13 години, тя умира.

Няколко дни след смъртта на Атина, баща й чисти стаята й. Когато премества огледалото от стената, той забелязва нещо на гърба. Той е изпълнен с мастило, а думите са послание от дъщеря му.
„Не можех да повярвам. Там имаше почти 3000 думи. Това напълно ме отвя. Започнах да чета думите, но трябваше да спра, не издържах – това разби сърцето ми “ – разказва баща й.

 

Саморъчното сбогом на Атина е пълно с мъдрост. Ето някои красиви цитати от емоционалните думи на Атина:
„Щастието зависи от самите нас. Може би не става въпрос за щастливия край, може би всичко е, заради самата история.

Щастието е посока, а не дестинация. Бъдете щастливи, свободни, вярвайте, останете завинаги млади.

Знаете името ми, не историята ми. Чували сте това, което съм направила, но не и това, което съм преживяла. Любовта е като стъкло, изглежда толкова прекрасна, но е лесно да се разбие.

Всеки ден е специален, затова извлечете максимума от него.

Любовта е рядкост, животът е странен, нищо не трае вечно, а хората се променят. Животът е игра за всеки, но любовта е единствената награда.

Не забравяйте, че животът е пълен с възходи и падения, без падения възходите не означават нищо.

Няма причина да плачете, защото знам, че ще бъдете с мен. “

Continue Reading

Previous: Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!
Next: Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.