Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След молитва на Кръстова гора: Момченце е проговорило, а жена от Варна е хвърлила бастуните
  • Новини

След молитва на Кръстова гора: Момченце е проговорило, а жена от Варна е хвърлила бастуните

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
vasndaskras.jpg

Момченце е проговорило, а жена от Варна е хвърлила бастуните, след като са посетили святото място Кръстова гора в Родопите. Тези чудеса са станали наскоро, но разказите за изцелени хора или за сдобили се с рожба майки са от десетилетия.

Така например през 90-те години сляпо момиченце е прогледнало, след като се е измило с вода от манастира. Жена пък, която се подложила на два неуспешни инвитро опита, се помолила пред частицата от Христовия кръст, сложена вдясно от входа на главната манастирска черква, след което успяла да забременее.

Единственото условие да се случи чудо, е човекът да се помоли на Господа с вяра. Дори в молитвата си да вложи свои думи, важното е да има вяра, казва игуменът на обителта архимандрит Висарион. „Има хора, които са получили благодат и сила на това свято място. Жената от Варна, която преди две години беше с два бастуна, се казва Петранка.

Сега в момента жената е тук, в светата обител. И тя си хвърли бастуните. От два дни е в светата обител. Човек като дойде, трябва да се помоли от сърце, с чиста молитва към Светата Богородица, към честния животворящ кръст. От сърце да застане и да се помоли. Божията благодат да приеме, силата, молитвата.

Не изпускай тези оферти:

Може и със свои думи човек да се помоли, но да бъде от сърце“, обясняват игуменът на обителта. Най-посещавано мястото е покрай Кръстовден, но чудотворната му сила не утихва и в останалите дни от години.

В нощта на празника на святото място обикновено се стичат и по над 100 000 вярващи, а от полицията спират колите често на километри от обителта и хората се принуждават да вървят пеша до святото място.

В делнични дни, извън този голям християнски празник, богомолците са стотици, а обикновено в петък, събота или неделя до Кръстова гора се качват и по 15 000 – 20 000 души.

Пътят до Кръстова гора, която се извисява на 1545 метра надморска височина, не е много лек, дори за опитни шофьори. На места по завоите шосето се стеснява така, че е много трудно разминаването между две леки коли. Въпреки това хората не си спестяват трудния път, защото вярват, че на това място преди векове е заровена частица от самия Кръст Господен.

Затова и местността е наречена Кръстова гора. Мнозина вярващи специално търсят в краката си малки камъни с изображението на Кръста Господен. Хората вярват, че всички камъни в тази местност имат такива изображения и носят късмет на притежателите си.

На най-високата част на поляната в обителта се извисява символът на християнската вяра – кръстът. До него води каменна пътека със стъпала, около която са разположени 12-те нови параклиса, изградени с дарения. 66-килограмовият метален кръст е сложен на това място през 1939 г., разказва още игуменът на обителта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След раздялата: Не е за вярване как бившата на Сашо Кадиев си вади хляба
Next: Дрогиран мъж уби от бой детето си, майката също бере душа!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.