Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След новината за сватбата: Откраднаха луксозната електричка на Юнона пред очите й
  • Новини

След новината за сватбата: Откраднаха луксозната електричка на Юнона пред очите й

Иван Димитров Пешев ноември 28, 2023
sfdhlkfdkhdkfhkfdhgf.png

След радостта от новината, че се омъжва, фолкпевицата Юнона трябваше да изживее съвсем противоположна палитра от емоции, свързана с кражбата на луксозния й електрически автомобил.

 

Новината съобщи самата изпълнителка в профила си в социалните мрежи, където става ясно, че скъпарското й возило било откраднато само в рамките на две минути, в които е била отключена – от мъж с качулка и шапка. Това се случва на 25 ноември, докато певицата си е била вкъщи.

 

„Както са казали хората, но малко променено от мен: „СЛЕД СВАТБА, СЛЕДВА БРАДВА“. Вчера се прибрах от най-красивата държава (лично за мен) Автралия, в нашата мащеха България, грозния разграден двор, който всеки руши и остава ненаказан. Кацнах сутринта около 10:00 и притеснена от снежната ситуация, побързах, въпреки почивния ден, да се опитам да намеря зимни гуми за автомобила си (все пак дни по-рано беше все още жега) и успях, благодарение на ПРИЯТЕЛИ.

Поканих своето семейство да ми гостуват и те дойдоха от Стара Загора следобед. Седнахме да се почерпим за всичко хубаво, което ни се случи в пътуването, а и вчера празнувахме рождения ден на нашия Георги. Колата ми беше спряна точно под терасата ми и гледана от видеонаблюдение.

Излязоха гостите ми да пушат на същата тераса в 18:48 ч. и ме попитаха кога успях да я преместя в гаража. Изтръпнах… И даже си помислих, че се шегуват. Излязох и нея я нямаше. Видях как само 2 минути по-рано мъж с шапка и качулка, необезпокоен от осветлението и камерите, я отключва и потегля… Моля всички Вас, а Вие сте много и всички сме по-силни, ако някой в момента я вижда някъде, да ми сподели!

Чувството да установиш, че някой е навлязъл толкова близо в пространството ти е ужасно… За съжаление съм поредния случай в грозната статистика. Опитвам се да бъда позитивна, но не ми се получвава. Наистина в многоетажието ние живеем в най-долния подземен етаж…

Благодаря на ВСИЧКИ ВИ предварително!“, гласи поста на Юнона. И по всичко изглежда, че поне към момента колата й не е открита./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Минерална вода, която лекува всичко, привлича нуждаещи се в това родопско село
Next: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.