Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След побой: Репортер на Нова втрещи зрителите рано сутринта
  • Новини

След побой: Репортер на Нова втрещи зрителите рано сутринта

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
gdfsgfdgtrhdfghdfghfg.png

Мъж пострада след побой във влак. Потърпевшият бил нападнат от друг пътник, който му нанесъл удари в главата и му разбил носа.

Посегателството станало малко преди композицията да спре на гара Томпсън. Свидетели подали сигнал към превозната бригада и на телефон 112. Нападателят обаче успял да слезе необезпокоявано на гарата и се укрил. Властите все още го издирват.

Ръководителят на управление в отдел „Сигурност” в БДЖ Ивайло Харалампиев обясни пред Нова телевизия, че двамата пасажери са се скарали в едно от купетата, а спорът прераснал във физическа саморазправа.

Репортерът на Нова телевизия Румен Бахов се възмути от факта, че биячът е слязъл без проблеми на следващата гара, където не е имало кой да го задържи.

Той показа нагледно как би трябвало да пътува човек във влака, особено ако всеки път го бият вътре. Въпреки че разиграната ситуация беше хипотетична, пътуването с каска изглежда доста практично.

„Ето така изглежда образцовият редовно бит пътник. Той има професионална каска. Боли ли?“, попита Бахов въпросния пътник, удряйки го с юмрук, за да изпробва здравината на шлема. „Той си слага качулката върху каската. Това е нелепо, но то е с цел да обясним на всички редовно бити как да се екипират. Ако ви нападнат, оставате си, бият ви колкото могат, и подавате сигнал“, продължи репортерът.

Ивайло Харалампиев обясни, че за рискови влакове се подава информация към Жандармерията и ГДБОП, които да съдействат на превозните бригади в тези влакове. „За съжаление в този влак не е имало патрул, тъй като в светлата част на деня не се води рисков“, посочи той.

Това не удовлетвори репортера, който обясни какво може да се случи с пътуващите в купето: „Тук всеки момент може да видите летящ към ас камък. Първо може да ви набие в купето, биячът да слезе и да изчезне. Обаче докато идвате на себе си може камък да влезе през купето. И тази каска ви пази срещу камъни“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение разлюля Североизточна България! КАРТА
Next: Намерих настройка, която изсмуква батерията, изключих я – сега смартфонът държи по 2 дни

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.