Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След скандалната песен за Лена, певицата Тина направи кавър за Слави и сценаристите
  • Новини

След скандалната песен за Лена, певицата Тина направи кавър за Слави и сценаристите

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
asodalsdoasdkasd.jpg

След като сценаристите на Слави Трифонов направиха кавър на хита на Петра “Хищна хиена” и се подиграха с Лена Бориславова, сега дойде и техния ред за подигравка и резил.

Напористата и млада фолк певица Тина се осмели да направи кавър на неговия хит “Едно ферари цвят червен” с доста променен и подигравателен към него текст. И дори отиде в неговата телевизия, за да му го изпее на живо.

Тина написа свой текст и направи кавър на известното “ферари цвят червен”, където осмя сценаристите с думите :”Кой ви прати точно вас там в парламента, вижте се как се изложихте съвсем, четиримата с картон червен, не ставате за парламент, не ставате дори за смешки.”

При напевния удар на певицата Тина по сценаристите, те запяха :”Всичко се връща! И на нас ни се връща!”

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Младата звезда на фирма “Пайнер” се оказа доста смела в решението си така явно да посече главите на сценаристите на Слави, както и на самия него.

https://www.youtube.com/watch?v=K2yOmYQpkgM

Ето го целия текст на новата песен, която Тина написа за тях:

1. Ако знаех само аз,
кой ви прати точно вас
там, в парламента…
Имал Дългия каприз
‘де що има сценарист –
нещо да свърши!

Филип, Драго, Сашо в тандем,
барабар с Ивайло ги виж –
как се изложиха съвсем!

Припев:
Чет’римата с картон червен!
Не ставате за парламент,
не ставате дори за смешки!

Разпрани дънки, пълен цирк!
От Смолян чак до Исперих
сеира гледа ви човек!

Нямаш ли си, Трифонов,
нямаш ли си други, ти,
да ни опра’ят?
Балерините пусни,
те са много по-добри,
ще те призная!

Че със тия стана проблем –
нещо май не се получИ,
и се изложиха съвсем!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежението ескалира! Пред БНР е страшно заради Волгин, обидил Хампарцумян
Next: Ново начало: Шеф Андре Токев се събра с Виктория Капитонова от Ергенът

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.