Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия
  • Новини

След смъртта: защо дните 3, 9 и 40 имат специално значение и как правилно да си спомним починалия

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvfkdbfgkbknghnhg.png

Поменаването на мъртвите е важен обред в православието, който се подчинява на определени правила и канони на църквата. Според тези канони поменът не се ограничава до деня на смъртта и изисква специално внимание през определени периоди, като 3, 9 и 40 дни след смъртта. Прочетете повече за това в материала на портала rsute.ru.

Три най-важни дати

Третият ден се счита за ключов, когато душата за първи път се обръща към Господ. По това време тя се освобождава от своите земни скитания и привързаности, издигайки се в духовните сфери. Помените, провеждани на третия ден, играят важна роля в този процес, като помагат на душата да напусне света на живите.

Деветият ден е вторият момент пред Бога. Душата е в небесни места, инспектира жилищата, предназначени за праведните, и съжалява за своите недостатъци и недоразумения. Заупокойната вечеря на деветия ден е с цел умилостивяване на Бога и молитва за починалия.

Четиридесетият ден става третият момент пред Бога, където душата в подземния свят вижда страданието на грешниците. На 40-ия ден настъпва Страшният съд, което прави тази дата ключова. Роднините се молят за душата, изкуплението на греховете и помненето на добрите дела на починалия.

Спазването на православните обичаи включва молитва за него, поръчване на сврака и панихида, измиване на тялото на починалия, подготовка за погребението, организиране на изкопаване на гроб, провеждане на панихида и накрая погребението. Тези стъпки помагат на роднините да се сбогуват с човек, преминал в друг свят, и да отведат душата му до безкрайните небесни простори.

Как правилно да помним мъртвите на 9-ия ден?

Възпоменанието на мъртвите на деветия ден е периодът, през който настъпва вторият момент пред Бога. Душата, преживяла периода от третия до деветия ден, е в рая, където се запознава с местата, предназначени за праведните. През това време тя преценява действията си и съжалява за липсата на саможертва в живота си. За облекчаване на съдбата на починалия и утеха на близките на деветия ден се прави поменална вечеря.

Православните обичаи предполагат няколко важни точки на този ден. На първо място е важно да кажете мили думи и да се помолите за душата на починалия. Организирането на възпоменателна вечеря, когато близките се събират и прекарват времето си в топла атмосфера, е неразделна част от този период. Посещението на гроба, поръчването на служба в храма и оставянето на дарове също са включени в ритуалите, които помагат за утеха на душата на починалия.

Как правилно да помним мъртвите на 40-ия ден?

Важна роля играе поменът на починалия у дома. Роднините се събират и си спомнят починалите. Храната на този ден трябва да бъде специална, но в същото време проста и скромна. Сервирането на познати ястия като пайове, палачинки и рибена чорба създава атмосфера на взаимно разбиране и подкрепа.

Важен аспект е да избягвате употребата на алкохол през този ден. Това се счита за уважение към починалия и неговата душа и също е част от благочестив ритуал.

Заупокойна молитва за всички починали

„Върховни Господи, Исусе Христе, Боже наш, погледни от височината на Твоето светилище на душите на починалите Си слуги, имената на мъртвите, и им прости всички грехове, волни и неволни, и сътвори за тях Твоето царство и отвори за тях портите на блаженството и им дай почивка на място светло, на хладно място, на мирно място, откъдето са премахнати всички болести, плач и въздишка. Всеки човек е грешник и в липсата на неговите добри дела има простота. Но Ти си един, безгрешен, и Твоята правда е правда завинаги, и Твоето слово е истина. Затова, Владико, упокои починалите Твои раби, имената на умрелите, на светло място, на прохладно място, на мирно място, откъдето се отстраняват всички болести, плач и въздишка. И не помни всичките им грехове, волни и неволни, които са съгрешили с думи, дела и помисли, и им прости, Ти си нашият Премилосърден и Човеколюбец. Понеже Бог е Благ и Човеколюбец, на Теб отдаваме слава, Отец и Син и Свети Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин“.

Continue Reading

Previous: И това доживяхме в България, обяви професор Рачев по БТВ
Next: Карма – Човекът, който ме блъсна в метрото и ме обиди, току що влезе на интервю за работа при мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.