Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 15 години: Извънземни отново кръжат над село Лопушня?
  • Новини

След 15 години: Извънземни отново кръжат над село Лопушня?

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
asduasudaskdasoitsaotas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди 15 години село Лопушня се прочу с нашествието на извънземни. Малкото селце осъмна с тайнствени кръгове и странни кръжащи светлини в небето, които провокираха слухове за извънземно нашествие.

Необичайните явления докараха мигом прилепите от „Нощен Труд”, които на първа страница разказаха за споходеното от НЛО село край Годеч.

 

На водеща страница вестникът разказа как местните хора късно вечер виждат странни светлини и движения. Десетки жители на Годеч и приходящи се стичаха дълго след това в селото, а историята не остарява и до днес, пише aktualenglas.info.

 

Село Лопушня се намира срещу северния склон на Чепън планина, в него живеят 47 души

 

Донка Иванова е сред героите на „Нощен Труд” тогава. Жената първа забелязва странните кръгове на поляна, близо до последните къщи в селото. В Световния ден на НЛО – 2 юли, и 15 години по-късно „Актуален глас“ отива до село Лопушня, където Донка заведе репортер до поляната.

 

Донка Иванова показва къде са били кръговете, днес от тях няма и спомен, а ливадата се коси

 

„Ето тук (бел. ред. на поляната ) баба Марийка, чиято къща е точно срещу поляната, през лятото вижда странна светлина. Първоначално си мисли, че е фар от мотор или кола. Движещата се светеща топка обаче идва към къщата й, отдалечава се и пак се връща. Изведнъж се дръпва назад и изчезва в нищото. На другата вечер се престрашихме всички от селото и се наредихме да чакаме светещото кълбо, но не се появи.

 

Мина се време и с мъжа ми тръгнахме към гробищата, които са накрая на тази поляна, и ни се набиха на очи съвършено направени кръгове, които бяха все едно начертани с пергел с различна големина – от 2 м. диаметър до 6 метра. Бяха един до друг най-различни. Първо мъжът ми ги забеляза. Помислих си, че ако се видят отвисоко, ще излезе някаква фигура като житните кръгове. Тогава дойдоха и от „Нощен труд“, снимаха ги. Много хора идваха след това в селото, за да ги видят“, спомня си Донка, която живее недалеч от мястото.

 

„През лятото на 2012 г., юли месец, адска жега, около 22 ч. лъч светлина, наподобяващ огнено кълбо, се спусна над гората. Кучетата започнаха да лаят, защото усетиха, че се случва нещо необичайно. Накрая се отдалечи и изчезна.“, разказва друг случаи Донка.

Антоанета Велева живее от две години в Лопушня. Купува си къща в селото и без да знае мълвата за извънземно присъствие в района, свидетелства пред „Актуален глас“ за странни светещи явления, идващи от небето.

 

„Първият път, в който видях нещо нетипично, беше през пролетта на миналата година. Легнах си, обърнах се с глава към стената, но изведнъж видях някакво отражение на стената. Реших, че по пътя минава кола.

 

Погледнах, нямаше нищо, не се чуваше и никакъв шум. Когато вдигнах поглед към баира, видях огромно жълто светещо петно. То дойде като фар до къщата, кръжа около минута и се спусна надолу към манастира (бел.ред. Шумският манастир). Там остана около половин час, дигна се нагоре и замина зад планината“, обяснява Антоанета.

 

„Наскоро, пак около 22.30 ч., тогава обикновено гася телевизора и си лягам, 7-8 малки светещи кръгове се спускаха по диагонал от небето и изчезваха“, разказва още жената за играта на светещите обекти в нощното небе над Лопушня.

Не липсват и скептици, които обобщават като „пълни глупости“ свидетелските разкази. При всички случаи обаче интересът към нетипичните явления в района на селото продължава и тепърва ще привлича още любители на срещи от третия вид. А ние ще ви държим информирани за видимо случващото се – било то с битов или извънземен характер.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се включва това нещо? Пътник приземил самолет след припадане на пилота
Next: Мъж от Русе намери заровено голямо имане в двора си при изкопни работи и се хвана за главата

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.