Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 2 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите
  • Новини

След 2 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите

Иван Димитров Пешев януари 3, 2024
dfgbfgbfvfvfvf.png

На 01.01.2024 година дебют в ефира на БиТиВи направи новото предаване „Кой да знае“ с водещ Сашо Кадиев – синът на Катето Евро, познат още и като водещ от сутрешно предаване.

Коментарите в официалната Фейсбук страница на предаването са абсолютно безпощадни. Някои залагат, че новият формат няма да изкара до пролетта, а други коментират лигавщината, че ги натоварва, въпреки интересните въпроси.

Трети коментират, че сумата, която отива за публиката е някак смешна, но все пак желаят успешен сезон на предаването.

Четвърти съветват екипа, който седи зад предаването да направят справка на отговорите на въпросите, които задават, тъй като един сърч в търсачката на Гугъл може да прати предаването в „трета глуха“.

Разбира се сред негативните коментари имаше и такива, които подкрепиха Милица Гладнишка и нейното участие в новия формат.

Ето и коментарите без редакторска намеса:
След 2 епизода на „Кой да знае“ масов хейт срещу Сашо Кадиев от зрителите 1

След 2 епизода на „Кой да знае“ масов хейт срещу Сашо Кадиев от зрителите 2

За тези, които са пропуснали първите два епизода от предаването, правилата са свързани с това, че има 12 категории и съответно 12 въпроса, всеки от който има 3 възможни отговора.

Двата отбора, които взимат участие във формата се редуват да избират категория и да отговорят на въпроса, който седи зад нея. Всеки верен отговор им носи сумата от 300 лева.

В края на предаването има финален 13-ти въпрос, който може неочаквано да обърне резултата. На него отговор дават и двата отбора. Като тук трябва да заложат част от сумата, която са натрупали, може и цялата. При верен отговор, заложеното се удвоява, при грешен се губи.

Победител е този отбор, който има повече пари в сметката си. Публиката сама избира зад кого да застане и чий отбор да подкрепи. От тяхното индивидуално решение зависи дали на края на предаването ще си тръгнат с пари или ще пият една чаша студена вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ТРАГЕДИЯ! Нана Гладуиш загуби най-близкия си човек: Търся сили да продължа без теб
Next: Вeднaгa пoглeднeтe дaли имaтe тaзи мoнeтa у вac? Мнoгo e цeннa, a мaлкo хopa знaят, щe пoлучитe вeднaгa пoнe 600 eвpo

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.