Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна – то било бързо и лесно
  • Новини

Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна – то било бързо и лесно

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
sdfvfdsvdsfhgfjgfjhgjg.png

Понякога поради непредпазливост перем хартиената салфетка заедно с дрехите, което оставя бели следи върху прането . За съжаление в този случай цялата работа отива на вятъра и дрехите трябва да се перат отново. Има обаче един метод, който може да спаси положението.

 

Ако не проверим джобовете на дрехите преди пране, може да се наложи да се тревожим как да се отървем от хартиените салфетки от прането по-късно. За щастие, един трик може да направи това бързо и лесно.

Какво да направите, ако сте изпрали хартиена кърпа с дрехите си?

Такава неприятност може да се случи на всяка домакиня. Такава грешка винаги води до разочарование, защото трябва да помислите как да действате в такава ситуация. След пране дрехите се покриват с бял слой, който може да бъде наистина труден за отстраняване. В такава ситуация обаче можете да опитате един прост трик, който ще ви помогне да премахнете тези замърсявания. Няма да е необходимо да използвате нищо специално: всичко, от което се нуждаете, е обикновена гъба за чинии .

Как да премахнете остатъците от салфетка от прането?

Използвайте най-обикновена гъба за миене на чинии. Формата и цветът й нямат значение. Ако нямате гъба, използвайте микрофибърна кърпа като алтернатива. Накиснете я във вода и изстискайте излишната вода – гъбата трябва да е леко влажна. Избършете повърхността на прането с навлажнената гъба. Направете това много внимателно. Грапавата повърхност на гъбата и влагата ще помогнат за бързото и ефективно отстраняване на остатъците от хартиената салфетка.

 

Можете също така да използвате колектор за мъх, който е чудесен за събиране на цветен прашец или косми от домашни любимци, или широко тиксо, което трябва да се навие на руло със залепващия слой отвън. Залепващата лента ще ви помогне да съберете остатъците от салфетката, за да не се налага да перете отново дрехите си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-дълголетното семейство в света яде винаги един и същи обяд всеки ден – ето от какво се състои храната им
Next: Урок по география: Знаете ли кой е най-големият каньон в Европа и втори в света

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.