Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава
  • Новини

Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Драма в Пекин: Какъв допинг е взела Камила Валиева?

Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, не престава да е тематика №1 към Олимпиадата в Пекин.Още по темата9 фев 2022 20:201228 фев 2022 15:2569

Руските медии наблюдават всяка крачка на момичето, което изуми с първия в историята четворен скок при дамите в понеделник, в отборната конкуренция.

Валиева е уличена в потребление на субстанция, попаднала в листата на неразрешените, твърди медията „Inside the Games „. От МОК или съветската делегация още няма удостоверение, само че забавянето на награждаването от надпреварата с цели три дни ясно приказва, че проблем има.

Според „Sports.ru “ има много мистерии към тестът на Камила, за която оповестяват изявленията от сряда вечер.

Първо, допинг пробата е изработен през декември, а не по време на игрите в Пекин.

За това съветското издание оповестява, базирайки се на човек от тима по фигурно пързаляне. Защо резултатите се виждат в този момент, в случай че в тях има нещо неправилно? И в случай че има в действителност, по какъв способ Валиева е позволена до игрите?

Докато Валиева тази заран се появи на подготовка, снимана от десетки камери на съветски и международни малките екрани, обезпокоена и объркана, един от водещите спортни доктори на Русия изясни и какъв препаратът, за който се твърди, че е „светнал “ в тестът на момичето.

„Триметазидин или Предуктал (търговското название) е от дълго време неразрешен и в листата – споделя Валентин Белявски, който е бил доктор на футболни и волейболни тимове, както и на такива по бокс, гребане и така нататък – Известно е и изключвам да е обещано на играч умишлено. Няма по какъв способ да не се види при проба. Ние имаме идентичент артикул тук, в Русия, и се споделя милдронат. Триметазидин се прави във Франция.

Това е кардиопротектор, метаболик. В спорта го дават на хора с терзания за сърцата. Като цяло той даже не е допинг в смисъла, че покачва опциите и представянето на някой състезател. По-скоро е „аптечен допинг “ – влиза по някакви критерии в листата, седи си там и това е. Няма по какъв способ да усъвършенства резултат на състезател.

И преди са хващани състезатели с него, само че в надалеч по-тежки и изискващи спортове като гребане, да вземем за пример. Там в действителност има терзания за сърцето на играч. А в случай че е взиман в извънсъстезателен срок, както се твърди при Валиева, напряко е необяснимо.

Има и нещо друго – аз знам по какъв способ работи антидопинговата организация. През декември отварят проба А, в случай че е позитивна или съмнителна, до дни отварят проба В. Ако е негативна, отново отварят тест В, само че може да не е незабавно. Това е и единственото пояснение за смута в този момент – в случай че тогава тестът на състезателката е била наред, а в този момент са отворили по някаква причина втората и има следи от нещо неправилно. „

Continue Reading

Previous: МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
Next: 10 арестувани крупни лихвари, завличали жертвите си кредити до 40 млн. евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.