Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случи се край София: Полицай блъсна малко дете, седна да пие
  • Новини

Случи се край София: Полицай блъсна малко дете, седна да пие

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
wwhlwlhelhenhne.jpg

Пострадалото дете е с леки охлузвания. То е в болница и дава кръвни изследвания.

Свидетели хвърляли бутилки и счупили задното стъкло на колата

Служител на МВР блъсна дете на пешеходна пътека. Инцидентът е станал преди село Лозен.

9-годишното дете пресичало на пешеходна пътека, когато било ударено от кола. То е с охлузни рани. Шофьорът избягал. Свидетели хвърляли бутилки и счупили задното стъкло на колата.

Не изпускай тези оферти:

По-късно полицаи намерили шофьора. Оказало се, че е служител на Жандармерията.

Пробата с дрегер е показала 0.5 промила,. Тя обаче е взета три часа след инцидента. Предстои да му бъдат взети кръвни проби, които ще покажат с колко точно промила е бил той по време на инцидента.

Тъй като 0.5 промила е допустима стойност, следовател ще направи оглед и ще прецени дали шофьорът да бъде задържан. Но има утежняващи обстоятелства, като бягство от мястото на инцидента.

Пред полицаи, той разказал, че е пил малко алкохол след инцидента, за да се успокои, пише Нова.

Отведен е в районното, взети са значката и оръжието му. Днес не е бил на работа.

Обновяване:

9-годишното дете, което снощи беше блъснато от служител на МВР на пешеходна пътека в село Лозен, е добре. Това разказа пред БНР бащата на детето Любомир Топалов.

Той уточни,че според него водачът на автомобила е бил под въздействието на алкохол:

„Детето е добре след прегледите – с контузии и охлузвания. Прибра се, вкъщи прекара нощта. Доколкото разбрах, детето е пресичало на пешеходна пътека, прибирайки се от английски.

Този господин, който е идвал в посока от центъра на Горно Лозен посока София, се е движил с несъобразена скорост и сигурно го е блъснал на пешеходната пътека, след което е продължил надолу.

В опитите си да го спрат хората, един човек е застанал срещу колата. Той при опита си да избяга щял да блъсне и него, заобиколил го е и е избягал“.

Дисциплинарно производство срещу служител на Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е образувано във връзка с извършено тежко нарушение. Служителят е отстранен от длъжност.

Още инциденти:

Лекарите се борят за живота на млада жена, която пострада на пътя. 22-годишно момиче е в тежко състояние след катастрофа в Русе. Сигналът за инцидента е подаден около 21:30 часа вчера.

По първоначална информация колата е шофирала 27-годишна жена, която е пътувала заедно с 22-годишно момиче и 19-годишно момче. Автомобилът се е движил по централен булевард в града, когато жената загубва контрол над него. Преминава и събаря огражденията между двете платна за движение след което колата се преобръща по таван, съобщава БНТ.

На място пристигат екипи на полицията, спешна помощ и пожарна безопасност. Тримата младежи са откарани в една от русенските болници като по-тежко е пострадало 22-годишното момиче.

Проверката за алкохол и наркотици на водачката са отрицателни. Заради инцидента се наложи булевардът да бъде затворен като движението бе пренасочено през обходни маршрути. Причините за инцидента се изясняват.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 792 лв пенсия! Ето кога ще се изплаща
Next: С какво се хранят хунзите, за да живеят толкова дълго! Вижте тайната за дълголетие на мистериозния народ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.