Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смайваща идея: Да дават по 20 хиляди лева на всеки българин, който…
  • Новини

Смайваща идея: Да дават по 20 хиляди лева на всеки българин, който…

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
sfdvdfsghfdhdfhfdhgf.png

Държавата трябва да дава около 20 000 лева за раждането на дете, ако наистина иска да се реши демографската криза. Това предлага бившият министър на транспорта, икономиката и държавната администрация Николай Василев пред БНР.

Той критикува управляващите за липсата на реформи и коментира, че с пари от държавния бюджет не се решават проблеми.

 

Василев, който бе номиниран за премиер от ИТН през 2021 г., призна, че е привърженик на трупането на пари от държавата в добрите икономически години, защото с тях могат да се посрещнат евентуално лошите, които ще дойдат.

„В икономическата наука има две противоположни школи. Аз съм от тази, че когато има растеж и няма проблеми – добри години, трябва да се спестяват пари за лошите годините, които могат да дойдат. А добрите държавници трябва да предположат, че може да има такива години и да трупаме резерви. Ние правим обратното – трупаме огромни дългове и ако ни се струпат беди, няма с какво да ги посрещнем. 11,4 млрд. лева са похарчени незнайно за какво“, коментира Николай Василев.

За това, че сме най-бедни в Европа, той заяви, че са виновни правителствата до 1997 г. Средната заплата от 2000 година досега се е вдигнала над 10 пъти, „настигаме средното ниво в Европа, но от много ниска база“.

„Ако имаше икономически и световен закон, когато харчим и раздаваме пари през бюджета, нацията забогатява, дайте да го правим. Познавате ли семейство, което живее на кредити, да е забогатяло. Обикновено затъват“, аргументира се Николай Василев.

За съотношението между дълг и БВП у нас той каза, че сегашните правителства наследиха от 2009 г. държава с най-нисък дълг спрямо БВП.

„Българските граждани и деца ще дължат 70 млрд. лева в края на този мандат. И Гърция така започна. Преди 25 години Гърция беше десетки пъти по-богата, журналистите получаваха 10 пъти по-високи заплати. Тази разлика сега е 2:1. Моята теза е, че политиката на дефицит е вредна и се чудя как управляващите се похвалиха, че дефицитът им е успешен 2,2. Те смятат, че лимитът на дефицита е 3%, аз смятам, че е 0“, коментира Василев.

И е категоричен, че бюджетът е достатъчен да се решат много проблеми в държавата, а не се решават.

„Няма реформи – държавната администрация е раздута и с ниски заплати, защото са много хора. Продължаваме с неефективни обществени поръчки – инхаус“, критикува той и припомни, че Асен Василев е четири пъти министър и не е направил съкращения.

„Реформите в държавата са нулеви“, добави бившият вицепремиер.

„За какво и защо 11,4 млрд. лева  изхарчиха през декември, за какво и защо? Знам, че много от тези пари са отишли не за каквото трябва. Знам, че не са отишли за демографска политика.

През 2023 година броят на ражданията намалява, нацията се топи и с приказки не става. Моето предложение за новородено дете е да се плаща средно 20 000 лева. И ако някой смята, че е много, кое друго в бюджета от 80 млрд. лева е по-важно от това. Колко десетки години са нужни да се построят всички детски градини. Дългове има, но детски градини и демография няма“, продължи с критиките бившият министър на държавната администрация.

Той коментира и дерогацията на „Лукойл“, влизането на България в Шенген и очакванията му за икономиката ни през 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много тъжна вест! Почина едно от най-разпознаваемите лица на БНТ
Next: Сензационна рокада в ефира: Уволниха Билалов от Стани богат, Ники Кънчев се завръща

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.