Жена сподели за кошмарно пътуване от морето към Пловдив.
За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компания Юнион Ивкони. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.
Тръгване от автогара “Приморско”
Автобусът ни беше за 21.08 с тръгване към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, за да имаме време за кафе и да изчакаме автобуса, без да се налага да бързаме. В 17:10 часа на автогарата пристигна автобус по направление Царево-Пловдив. Една от нас реши да попита дали това е нашият автобус, тъй като беше 30 мин. по рано от очаквания час на тръгване. Попитах шофьора, при което получих за отговор “Трябваше да почакате малко“.
Попитах го дали има някакъв проблем, за да си оставим багажа, а той отговори “Оф ела тогава“. Качи моя багаж, а след това и на приятелките ми с хвърляне, блъскане и мрънкане. Попитах го защо ще тръгваме толкова рано, а той отговори, че диспечерката му е казала, че май е забравил да качи пътниците от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов шофьор и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.
Първи червен флаг
По време на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост. Трябва да се спомене, че автобусът бе най-вероятно от миналия век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко жени и отново потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 минъти пътуване и говорене по телефона с Бог знае кого, отново в грешна посока, шофьорът се усети и обърнахме на остър завой. Карахме с “бясна скорост“ отново към Приморско.
Когато пристигнахме отново в Приморско се качиха още няколко жени, като едната го попита дали ще има забавяне, а той отговори “Ако искаш от вас да те бях взел“. Моя приятелка отиде и го попита кога ще се направи почивка, получи отговор – “Почивка има на оня свят”.
В автобуса се качи и едно момиче /най-вероятно служител на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита шофьора дали е възможно да кара по-внимателно и да не говори по телефона, а тя отвърна: “Нищо не мога да направя”. След молба на една от пътничките от името на всички останали към шофьора, отношението, което получихме бе: “Не ме нервирайте”, “От такива като вас ми е писнало”, “Цървули” и т.н. Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.
Созопол или Каваци?
При влизане в Созопол, отново обърка пътя – този път потеглихме към Каваците. След намесата на един от пътниците, отново направихме екстремно обръщане в обратна посока. В Созопол се качи и останалата час от пътниците. В автобуса преобладаваха жени с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.
Бургас – почивка ли?
Бърза разкадровка: Три пъти минаване на червено, движение с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на червено. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и уведомление: “Имате 10 минути и тръгвам”. Няма смисъл да се обсъжда кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара и кой бърза за кафе…
Автомагистрала Тракия
За този момент ще разкажа с изключителна точност, защото ще остане изключително неприятен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по магистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има участък, който много шофьори избягват и карат в аварийната лента. Ние не бяхме изключение.
В един момент чухме суматоха на първите две седалки точно до шофьора. Едната жена се изправи, явно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения поглед на жените, които му казваха – “Господине, Господине, заспивате”, “Господине, не заспивайте”…
В този момент вече автобусът се беше насочил извън аварийната лента. Децата отзад започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и също плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, но изпитаните емоции, страх и безпомощност никога няма да забравим.
Въпросният “Господин“ осъмна и започна да крещи “Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно…“. След това се премести в дясна лента и ни каза “Айде, тогава, сега се друсайте“. Рейсът, слава Богу, издържа на терора, на който го подложи неговият шофьор.
По-късно излязохме от магистралата и се насочихме към Стара Загора.
Нашите многоуважавани “Органи на реда“… или не
След влизане в Стара Загора вече много хора искаха да слязат доброволно от автобуса, дори това да не беше тяхната спирка, но получаваха за отговор – “Никой никъде няма да слиза”.
Спряха ни полицаи на буркани. Извикаха шофьора, а след това една дама от автобуса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха отвън, с моите приятелки взехме единодушно и бързо решение да напуснем автобуса веднага, докато имаме възможност.
Аз бях първата, която слезе, последвана минути по-късно и от всички останали пътници. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, за да си вземем багажа, тъй като желаем нашето пътуване да приключи сега, отговорът – “Нищо няма да отварям, никой няма да си ходи, ако искате да спра движението, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа тогава”.
Това ме провокира да се обърна директно към “органите на реда“. След две последователни молби лично към полицаите, единия от тях спря движението и взехме багажа си, докато шофьора обясняваше на другия – “Ама няма как, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да отварям”…
Е, отвори, след като полицаят каза, които искат да продължат, а които искат да си вземат багажа. Полицаите бяха уведомени, че шофьорът е агресивен, арогантен и неадекватен – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си ходи по маршрута.
Голяма част от пътниците слязоха, друга реши да слезе на автогарата, останаха единствено няколко възрастни жени, които твърдяха до последно, че това е нормално /те и без това сигурно друг вариант нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно дори го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив.
Искам да се уточнят някой факти и да бъдат зададени някои въпроси:
– Как шофьорът е преминал психотест?
– За да имаш D категория е нужно да си шофирал 2 години C категория /ако не се лъжа/, а не каруца?
– Как, за Бога, такова превозно средство преминава ГТП?
– Що за отношение е това да си плащаш, а да те обиждат, псуват и разкарват като стока във въпросното превозно средство?
– Как да се доверим отново на “Професионален“ шофьор и да разчитаме на неговите умения?
– Как въпросната компания е наела този шофьор? Не казвам, че всички са такива, напротив, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и шофьора беше изключително внимателен, търпелив и т.н.
– След подаден сигнал за неадекватно шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, защо не му направиха една проба за алкохол?
– Съжалявам, че не успях да снимам номера на автобуса, но имаше пътници, които го имат запазен.
– Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил грешка, застрашаваща живота им?
Със сигурност не просто няма да се доверя на компания ЮНИОН ИВКОНИ, но и на така наречените “ПРОФЕСИОНАЛНИ ШОФЬОРИ“, завършва своя разказ пловдивчанката.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: