Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник
  • Новини

Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
iordannovooconev.jpg

Йордан Цонев поздрави Кирил Петков с професионалния му празник 1 април, купил си връзка „байдънка“. Така той разсмя опозицията и си заслужи аплодисменти от ГЕРБ.

„Разбирам, че може би премиерът Кирил Петков смята, че днес е професионалният му празник, защото е денят на шегата и лъжата, и има право да празнува, но щяхме да го отбележим заедно“, заяви Цонев от парламентарната трибуна.

„Дори за днес си купих връзка „байдънка“, пошегува се той и довърши: Президентът Байдън носи такива.

Но вижте – не излъгах, че ми я е подарил в чест на този празник. Това беше моят поздрав за 1 април. Но сега сериозно предлагам блиц контролът да се състои следващия петък, защото това е осакатен контрол“, каза още той.

От ДПС искат блиц – контролът да се отложи заради осакатения състав на министерски съвет, който се представлява от вицепремиерите Корнелия Нинова и Гроздан Караджов.

Никола Минчев даде отсрочка за сряда 6 април, когато ще има актуални питания. Остава мистерията къде са духнали Кирил Петков и Калина Константинова, защо са се скрили от депутатските питания към тях.

Тома Биков също запита къде са Асен Василев и премиерът защо не са се явили пред „началниците си“ – каквито са депутатите на членовете на министерски съвет. От ГЕРБ не приемат блиц-контрол на части, защото всяка първа седмица на месеца започва седмицата на опозицията.

Корнелия Нинова и Гроздан Караджов са в зала и обсъждат видяното, депутатски остроумия, къде са премиерът и заместниците му от Продължаваме промяната и Демократична България

От ДПС все пак запазиха сериозния тон в днешния ден. Бившият финансов министър Петър Чобанов попита какво правим с галопиращата инфлация Корнелия Нинова.

„Това е въпросът в днешния ден. Това е въпросът на въпросите. Цените и инфлацията, а не всички други опити да размиваме диалога днес“.
Нинова не приема критиките, че моратуриумът върху цените за битовите потребители е неработещ, напротив той е важен механизъм заложен в Бюджета 2022.

„Да той изтече, но съмнява ли се някой, че той помогна на потребителите да изкарат първите три тежки зимни месеци“, сподели вицепремиерът Нинова.

Борислав Гуцанов скочи да брани Кирил Петков, че за първи път отсъства от парламентарен контрол и напомни за Бойко Борисов и колко често идваше при депутатите през последния си мандат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин не е на себе си. Този път Европа опря на Русия нож в гърлото
Next: По-лошо от военна намеса. Германия с мегаудар по Газпром, от който Кремъл ще плаче

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.