Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снегът идва, ето къде в България ще падне първо, обяви проф. Рачев
  • Новини

Снегът идва, ето къде в България ще падне първо, обяви проф. Рачев

Иван Димитров Пешев октомври 10, 2023
rqwcsdgdfhddfgh.png

 

„Има страховити прогнози за сняг. Сняг ще има на Мусала, иначе лятото си продължава“, това каза в авторската си рубрика по bTV проф. Георги Рачев. Той беше категоричен, че топлото време остава в следващите дни на октомври в по-голямата част на България.

 

Като доказателство климатологът напомни, че сутрешната температура в София е била около 16 градуса.

 

До следващия вторник не ни чакат „чудовища“ от студен въздух, каквито има в Северна Европа, категоричен беше проф. Рачев.

Според „Метео балканс“ обаче, моделът GFS прогнозира не само валежи от сняг и дори снежна покривка в Европа, като на места тя ще е над 2-3 см.

В планините и над 20 см. Според модела към края на месеца ще започне полярно нахлуване, което е свързано с полярен циклон, разположен над Европейска Русия, Украйна и Полша. GFS прогнозира и за вероятен предстоящ циклогенез над Балканския полуостров.
Ако тази прогноза се реализира, ще имаме първите валежи от сняг за тази зима и то в Предбалкана и Софийска област.

Чак следващата седмица температурите на Балканите ще паднат с 5 до 8 градуса. „Така почти ще влезем в нормата за месеца, защо в България е с 4 градуса по-топло от обичайното за октомври“, обясни специалистът.

 

На 15 октомври, когато започва отоплителния сезон в София, няма да има нужда от парно, защото температурата ще е око 25 градуса, добави професорът. Рачев предупреди, че в четвъртък ще бъде най-студената сутрин за периода, когато ще е 7 градуса, но после и минималните стойности ще се повишат.

 

„Абе, сандалът вече да се носи с чорап“, коментира водещият Златимир Йочев.

„Може и на баба чорапчето, нещо по-вълненко“, отвърна синоптикът.

През уикендът над цяла България ще има много хубаво и слънчево време. Температурите гонят рекордните стойности за този период, подчерта проф. Рачев.

 

Морската вода е 21-22 градуса, половина мъже могат да се къпят спокойно, каза още той.

Единствените проблемни дни са сряда и четвъртък, когато се очаква падане на температурата на въздуха под 20 градуса. „По принцип есента край морето е по-топла, за сметка на по-хладната пролет“, напомни проф. Георги Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въпрос за 1500 лева в Стани богат: В кой български град има квартал, чието име означава Малкият Париж
Next: Голяма трагедия: МВР съобщи за инцидент със загинал човек

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.