Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Сняг на парцали трупа яко, на места движението е блокирано
  • Без категория

Сняг на парцали трупа яко, на места движението е блокирано

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2024
Screenshot_1

Шофьори на Петрохан алармират, че движението е блокирано, предаде Метео Балканс.

Сняг вали и над Драгоман.

През следващите 48 часа, под влияние на циклон, времето над нашата страна ще се усложни. Очакваме значителни валежи, а със застудяването и условия за виелици над планинските райони и над Западна и Централна България. Възможни са затваряне на планински проходи!

През нощта срещу събота и в ранните сутрешни часове  на съботния ден очакваме усложняване на обстановката в Югозападна и Южна България.

Пътят през прохода “Петрохан” е непочистен и опасен, а снегът натрупва все повече. Това става ясно от кадри, качени в социалните мрежи.

Апелираме водачите да се движат с повишено внимание и подготвени за метеорологичните условия автомобили!

Пътят от Видин, Монтана и Берковица към София през прохода “Петрохан” в Стара планина, който е най-късата връзка от тези населени места към столицата, е почистен, опесъчен и е проходим при зимни условия, това пък съобщи за БТА директорът на Областното пътно управление в Монтана Володя Вълов.

В момента в прохода имало слаб снеговалеж, снежната покривка около шосето е 5-6 сантиметра, температурата на въздуха е минус 3 градуса. На самото шосе няма сняг, а само около него. Четири машини постоянно минават по маршрута, чистят и опесъчават.

В прохода има интензивно движение, предимно в посока към Монтана на прибиращи се за почвите дни хора от София. Към момента няма задръствания и закъсали коли, твърди Вълов и посочи, че през деня днес са издърпани два закъсали автомобила.

Continue Reading

Previous: Борисов хвърли новина: Оттегляме Рая Назарян, а премиерът ще…
Next: Слави Трифонов обяви голяма новина и заплаши: Който каже това е лъжец и ще се видим в съда!

Последни публикации

  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
  • В деня, в който се роди детето ни, болничната стая беше пълна с мирис на дезинфектант и притихнали думи, които никой не смееше да изрече на глас. Елена лежеше изморена, но сияеща по свой странен начин, сякаш болката беше отворила в нея нова врата и през нея нахлуваше светлина.
  • Онази нощ зимата беше стиснала града в ледената си хватка. Вятърът режеше като нож, пареше бузите и превръщаше всяка крачка в изпитание
  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.