Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софийска богаташка вдигна тузарска сватба в столичен хотел – на всяка маса печено прасе
  • Новини

Софийска богаташка вдигна тузарска сватба в столичен хотел – на всяка маса печено прасе

Иван Димитров Пешев декември 19, 2022
tzuasirasnrasoras.png

Сватбените тържества са сред най-емблематичните изживявания за всяко едно семейство. Този ден се чака от младите и родителите им с години и се разказва още по-дълго след това, пише Марица бг.

Браншът и у нас обаче търпи поражения от световната финансова криза, в която се намира целият свят. И това се усеща най-вече от професионалистите с дългогодишен опит и практика.

Един от основните притеснителни фактори е рязкото свиване и осезаемо изтъняване на модерния булчински портфейл. Все по-рядко може да се види в небето заря, да се насладиш на българска фолклорна програма или да си направиш селфи с някой известен естраден или фолк певец.

Докато само преди две години 90% от сватбените тържества бяха подготвени от сватбени агенции, изпълнени с програми, танцови формации, състави, пищни визуални и сценични ефекти, то днешният дансинг е в пъти по-свит като бройка гости и като бюджет, смята известният пловдивски фотограф Димитър Дардов.

Не изпускай тези оферти:

Интересен фактор е поскъпването на празничната украса на заведението, която ако до преди две години беше изключително леко перо за всяка булка, днес задминава дори цената на сватбения куверт. „От 10 000 до 20 000 лв. средно излиза модернизиране на повечето пловдивски ресторанти, някои от които не са виждали сериозен интериорен ремонт повече от 40 години.

Може би това е причината повечето клиенти да кажат своето „да“ в градински център или след природа, където могат да намерят естествената украса, която е много по-евтина от обличането на стени, тавани и подове с вносни цветя от Турция или Китай, казва Дардов.

В друго отношение една сватба е много по- жива, когато се направи в светлите свежи месеци на годината. Така старите соцресторанти дават път на новите градински центрове, направени сред природата и даващи на клиентите повече свобода и простор, включително и за тези от гостите, които са пушачи.

„Тенденцията е, че започва да намалява ролята на сватбените агенции като координатори и организатори на едно бракосъчетание с навлизане на всички модерни интернет платформи. Младоженците все по-често модулират и персонализират своята сватба, без да имат нужда от мениджмънт и съвет, както беше преди години“, допълва Димитър Дардов.
Другото, което прави впечатление, е че все по-често се сключват смесени бракове.

За тази година той и неговите екипи са отразили общо 12 от 50 сватби, в които младоженците са били чужди граждани.

Това само по себе си говори за огромния имиграционен поток на млади и кадърни българи. За 2023 година на половината от записаните сватбени тържества отново цялостната организация се води извън територията на България, по телефон или интернет, без посредничество на сватбена агенция.

Разбира се, контраст винаги са били високобюджетни сватби, които не жалят ресурс в нито един етап. Този тип сватбени тържества тази година се заемат изцяло и само от младоженци, при които една от страните е доктор или работи в добре налагащия се в 21-ви век IT сектор.

2023 г. ще започне за сватбения бранш доста по-рано поради по-сигурната здравна ситуация в България. „Ако тази година при нас стартирахме месец май, следващата година записванията започват от началото на април, което говори за много по-спокойното планиране и картографиране на сватбеният календар в целия бранш“, заяви Дардов.

Интересен е фактът, че в момента няма ресторант, който може да ти даде подпис и куверт за 2024 година, докато преди две години смело се продаваха перспективни сватбени дати.

Сега има огромна тишина сред целия бранш и никой не смее да дава гаранция каква ще бъде цената на неговата услуга след очакваното приемане на еврото.
Разточително! На всяка маса – печено прасе

Тази година през обектива на Дардов и неговите екипи са минали младоженци от всички браншови структури като служители в МВР или данъчен, грабнал невероятно красива фризьорка и направил пищна сватба с 200 гости.

Известен пловдивски механик с три автосервиза казал „да“ на именита докторка. Заради тях отключили за първи път от три години Виенския павилион, като събрали вътре 250 гости.

Имало и сватба, в която българка казала „да“ на американски брокер. Тя заменила луксозната лимузина със селска каруца пред очите на цяла Хисаря. Други две много пищни и богати брачни тържества тази година са направени от зърнопроизводители.

Пловдивчанка се врекла във вярност в полите на Пирин планина на британски инструктор по плуване от Лондон. Софийска бизнес дама пък паднала в плен на сръбски ловджия и направили невероятно разточителна сватба в най-скъпия столичен хотел, като на всяка маса имало печено прасе – подарък от младоженеца.

Зачестилите интернационални сватби изискват все повече англоговорящи в целия сватбен сектор, започвайки от координаторите на сватбения график, преминавайки през фотография и видеооператори и най-важното перо – сватбения водещ. Вече все по-често се иска добър английски от тези специалисти.
Как е при съседите

В гръцкия ритуал има задължителен танц на парите

В деня на гръцката сватба в дома на младоженеца се устройва голям празник. Там не крещят „горчиво“, защото тамошните младоженци не се целуват публично. В някои райони сватбите продължават до три дни, много се танцува, като имат един специален танц на парите! Според традицията той е задължителен.

Храната е много богата, има морски деликатеси, маслини, узо. Основно гостите са до 500 човека, непременно има жива музика и изпълнители. Украсата е пищна и богата. Сватбата е голям празник и подготовката се прави дълго време, като помагат и двете семейства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отчаян баща всеки ден носи сватбена рокля и червило. Причината ще разтопи сърцето ви
Next: Историята, която разплака света: Всеки ден на тази пейка един дядо носи букет цветя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.