Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянки пристигнаха в Сливен за ЧНГ и онемяха от посрещане в къща за гости
  • Новини

Софиянки пристигнаха в Сливен за ЧНГ и онемяха от посрещане в къща за гости

Иван Димитров Пешев декември 31, 2022
giffamfkasofas.jpg

Голямото “преселение” започна. Ако Коледните празници са семейни, то Нова година се празнува на разстояние и с компания. Такива са разбиранията на българина и той се подготвя за този момент месеци преди това. Ето какво разказаха компания доволни клиенти, пише Sofia24.bg.

Ето какво разказват те:

Компания от четири млади момичета от столицата, решила да разнообрази и си запазили места в Сливен. Попаднали на обява за къща за гости в центъра на града, който не познават и тръгнали с влак и със съмнения. Оказали се приятно изненадани. Ето какво ни написаха:

Здравейте, решихме да станем нещо различно от масата, която само хейти и да кажем, че в България има и добри практики.

Не изпускай тези оферти:

Ние сме млади, на 22-23 години, живеем в столицата, но ни се прииска разнообразие и решихме да потърсим алтернатива за празниците, но не в курортно селище, а просто друг град. Попаднахме на Сливен, признавам-имаме познати там, но никоя от нас не беше ходила.

Новата година и купона бяха ясни. Запазени места в нощен клуб, но спането си го уредихме сами.

Попаднахме на обява за къща за гости, не знам дали да я кажа /Velvita/ се казва. Офертата беше 140 лева на нощ за 4 човека. Офертата ни устрои.

Всички сме шофьори, но пътувахме с влак…знаем ли къде попадаме и безопасно ли е да се шофира в този натоварен трафик!?

Та, тръгнахме, потвърдихме пристигане и за наша изненада, домакините от къщата за гости ни чакаха на гарата.

Честно казано, на много места съм била и у нас и по света, но този жест ме трогна.

Пристигнахме по предназначение и отново се усмихнахме – чакаше ни маса с напитки и храна. Буквално това са неща, които не чакаш в България, а в петзвездните хотели, които гледаме по филмите, защото малко са българите, които са отсядали в подобни.

Весело посрещане на празниците, хора и ако сте доволни или недоволни, кажете си! Ние сме тези, които можем да променим нещата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забраниха пускането на Дунавско хоро, ако не си плащаш за правото да го правиш
Next: Красиво момиче си намери съпруг по интернет и чак след сватбата разбра кой е всъщност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.