Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Софи Маринова трогна феновете си с благодарност към Лили Иванова и с послание, което звучи точно като коледен знак – че когато големите имена се обединят, доброто наистина може да стане заразително.
  • Без категория

Софи Маринова трогна феновете си с благодарност към Лили Иванова и с послание, което звучи точно като коледен знак – че когато големите имена се обединят, доброто наистина може да стане заразително.

Иван Димитров Пешев декември 25, 2025
Screenshot_3

Софи Маринова трогна феновете си с благодарност към Лили Иванова и с послание, което звучи точно като коледен знак – че когато големите имена се обединят, доброто наистина може да стане заразително.

Изпълнителката на „Плачещо сърце“ сподели публично, че е получила покана от Лили Иванова да участва в благотворителен концерт и не скри колко развълнувана и благодарна е от жеста на примата.

„Благодаря за поканата от великата Лили Иванова!“ – написа Софи, като подчерта, че за нея ще бъде чест да бъде част от това събитие.

„За мен ще бъде чест, да участвам заедно с нея в благотворителния концерт, който организира“, добави певицата, а в думите ѝ се усеща истинско уважение – не от куртоазия, а от сърце.

Софи разкри още, че концертът ще събере на една сцена куп любими изпълнители, с които публиката е израснала и които продължават да пълнят залите и днес. Събитието ще се проведе в Зала „Арена 8888“, а участниците са истински звезден списък:

Васил Найденов, Орлин Горанов, Тони Димитрова, Веселин Маринов, Любо Киров, Миро. Графа. Маргарита Хранова, Мария Илиева
Братя Аргирови, Дара, Михаела Маринова

Но най-силното в цялата история е каузата.

Софи подчерта, че всички изпълнители се включват благотворително и без хонорар, а приходите от концерта няма да отидат в нечий джоб, а в помощ на хора, които заслужават уважение и грижа.

„Всички участваме благотворително и без хонорар, а всяка стотинка от концерта ще постъпи в Здравния фонд за лечение на артисти към Съюза на артистите в България“, написа певицата.
Лили Иванова покани Софи Маринова да пеят заедно

Каузата е особено трогателна – средствата ще подпомогнат лечение на възрастни артисти, които някога са били на върха, но днес често остават в сянка.

Софи говори с уважение и болка за тези хора – за колегите, които са дали гласа си на най-красивите български песни или са изиграли най-обичаните роли в нашето кино, но с годините са били забравени.

„За лечение на наши възрастни колеги – тези, които са изпели най-красивите български песни или са изиграли най-хубавите роли в български филми, а сега старостта и годините са оставили в забрава“, допълни тя.

И тук дойде моментът, който разтопи хората – защото Софи завърши посланието си така, както само тя може: емоционално, просто и истински коледно.

„По Коледа наистина стават чудеса!
Нека заедно да помогнем чудото да се случи!“

Думите ѝ събраха много реакции и напомниха нещо важно: понякога най-голямата стойност на сцената не е в блясъка и прожекторите, а в това да протегнеш ръка, когато някой има нужда.

Софи Маринова задмина Лили Иванова

А когато Лили Иванова събира толкова големи имена за една кауза, посланието е ясно – доброто не е просто жест. То е пример.

Continue Reading

Previous: Лека и свежа салата с нестандартен сос
Next: Запознахме се в UNAM, в безкрайния бетонен лабиринт на Университетския град, по онова време, когато бъдещето ни се струваше нещо, което можем да надхитрим, ако се смеем достатъчно силно.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.